I hurt people.

Хаха, помислихте ли, че този пост ще е супер травма? ;D Е, да, ама не. Та-I hurt people се има предвид буквално и чисто физически. Днес успях да разрежа малкия пръст на Марто с ножицата на Ива. И...шурна кръв, повече отколкото може да се очаква от един пръст. И цялата работа, защото той каза: "И сега ще ме порежеш ли?" (предизвикателство). Ем...порязах го! И то несъзнателно, мислейки, че ножицата е прекалено тъпа и не е възможно да се нарани някой. Е, оказа се, че Аз съм тъпата, и е съвсем възможно (ако ножицата ти е Maped)...звучи като някаква реклама на марката, btw. И след този пост, особено след факта, че е на базата на предишната ми кръвожадна история, и вие може да ме заклеймите "Съдист на класа", както направиха съучениците ми.
За мен лично тази история е леко смешна и много възмутителна. Да, срамувам се, че съм такъв идиот, и то за втори път ми се случва да отрежа част на тялото на приятел, с ножица. (предишната жертва беше Верито-съквартирантката ми по чин в Разград, а участъкът беше долната й устна.)
Стефи дори направи поговорка за мен, превърната от:"Не тичай с ножици в ръка" в "Тичай, ако видиш Ради с ножици в ръка".
И другото интересно нещо беше теста, който правихме за "До колко сте отровен човек". Ставаше дума за начина, по който говорим. Е, Кики прави тест за мен и ме изкара най-отровния човек на света, използващ неприлични думи, имащ акцент, често сменящ темата...абе, почувствах се гадно, особено след случилото се с Марто. Но както и да е, "Няма юнак без рана" . А аз...аз съм писател в практика..добре, че не пиша криминален роман, а? :D