Свещи (четвърта глава)

                ЧЕТВЪРТА ГЛАВА-Лифи

Грегъри Фрикър се разхождаше умислен край кея, държейки в едната си ръка бутилка отлежало уиски, което беше грабнал от запасите за коледната вечеря, и отчаяно подритваше тънката ивица навалял сняг. Глътките, които отпиваше се зачестяваха, и когато беше изкачил хълма, който разделяше селото от гората, в бутилката се люшкаше една последна лъжичка от карамелената течност. Той седна върху студената земя, жадно пое уискито и хвърли бутилката нагоре в небето. И той не знаеше защо го направи…може би искаше да получи някакъв знак-например бутилката да не се приземи. Тогава щеше да знае, че всичко е било сън, или че е просто прекалено пиян и е халюцинирал цялата вечер. Но дебелото стъкло тупна нахално на земята и се затъркаля по баира, докато не цамбурна в ледената вода. Грегъри се излегна върху снега и челюстта му замръзна от допира на главата му със студената почва. Затвори очи и си пожела да сънува, пожела си Лифи да не съществува, Дорис да си е още вкъщи и да подготвя коледната окраса. Да се суети около вечерята и да смъмря прислужничката отвреме-навреме. Беше се унесъл в копнежи и спомени, когато дочу нечий глас да пее изключително странни думи, като че ли правеше заклинание. Тъкмо си мислеше, че отново всичко е плод на въображението му в следствие на алкохола, когато лекият ръмеж на дъждеца се усили и прохладния бриз се вряза в него като хвърлен нож. Той се надигна, отваряйки очите си, и надникна към повишението на хълма. За негова изненада, там се случваше нещо удивително-нисък мъж,  малко над неговата възраст, бе вдигнал ръцете си нагоре, образувайки нещо като прозрачен тайфун околко себе си и стара жена с бебе на ръце, който постепенно се сгъстяваше  и удължаваше. Грегъри не разпозна магьосникът, но жената не можеше да сбърка-със сигурност това беше Клеър Шей-майката на Лидия, горската знахарка. А бебето-това червенокосо спящо детенце в ръцете й би трябвало да бъде дъщеричката на неговата позната. Тъпа болка проряза младия мъж, стара рана се пробуди и нададе писък в него, но тази тайна направи много повече от това да го нарани-тя го разтърси от съня, който го държеше под своя плен, и той за първи път изпита любопитство. Чувство, различно от печала и тъгата, които се бяха загнездили в сърцето му след смъртта на Дорис. Сцената, която наблюдаваше беше толкова невероятна, че той пропълзя на лакти нагоре по хълма с цел да се приближи. Тогава видя, че тялото на Клеър Шей се люлееше в такт с напяването на заклинанието, видя и че някаква сянка  влиза в кръга. За момент му се стори, че това беше самата Лидия, но това беше невъзможно, тъй като нямаше и следа от нея вътре. Той се опита да извика, но гърлото му бе прекалено премръзало и сухо, така че викът излезна дрезгав и глух. Дъждът се ронеше по-едър и от преди, а тайфунът разпръскваше капките директно в очите му. Грегъри се опита да подсуши лицето си  с  опакото на ръкава си, и отклони погледа си за секунда. Когато погледна отново, всичко беше изчезнало. Сякаш никога не е било, нямаше я нито Клеър, нито ниския странен мъж, нито малкото бебенце. Внезапно господин Фрикър се почувства по-сам от всякога и нежелан.Нещо го пропъждаше от това място,крещеше му да се маха, затова той се затича надолу с всички сили, упашен, че нещо, по-страшно от тайфуна, е по петите му. Пътят бе станал хлъзгав от дъжда и бягайки, той се препъна и се затъркаля към кея като стъклената бутилка. Последното,което си помисли, бе как никога повече не иска да чувства тази празнота и страх от загуба отново. Сега разбра колко много обича детето си и как никога, никога не иска да се раздели с нея.