вторник, 1 февруари 2011 г.

Fears of loosing...ME

Напоследък се лигавя много. И кой да ме вини? Има и такива моменти, но са доста по-опасни с нарастването им..Трябва да се спра за момент, или за два, или за цяла вечност! Защото животът си тече с пълна скорост и ако се захлупиш-те подминава и така и не разбираш кога вече не си дете..кога си възрастен човек със задължения. Моите единствени такива са да се уча, да спортувам (т.е. да се грижа за ума и тялото си) и да разбера какво искам да работя като порасна.
Ох, този велик въпрос!!! Задаван ден след ден, след ден..след ден.Отначало просто казвах каквото им се иска да чуят-"ветеринар", "лекар", "адвокат"..но после се изморих и започнах да казвам това, което наистина ми се правеше-"учител", "критик", "дизайнер", "доброволец в благотворителна компания". ТОГАВА, обаче се започна "ВЕЛИКОТО РАЗУБЕЖДАВАНЕ" с доводите, че това са неблагодарни професии, че не се изкарват пари. Затова ми писна и вече отговарям-"състезател във Формула 1", "регулировчик", "продавач в магазин за килими"... 
Но как да намеря из цялата тази купчина сено моята игличка?..Как?! Наскоро попаднах на една книга в книжарницата-"Тайната за тийнейджъри" или нещо подобно, но там пишеше:
"Направете бърз списък с нещата, в които сте добри. Сега извадете три от тях, в които смятате, че ви бива най-много. Ето това е! С това трябва да се занимавате!"
Чудя се дали има частица истина в този начин на избор на професия?..И ако има-то значи трябва да гоня работа като... какво? 
И все пак-никой не знае какво му е приготвил чичко живот! Може днес да се вайкаш, а утре да скандираш! Може днес да ликуваш, а утре да проклинаш! (започнах да звуча като онзи от "Шоуто на Слави", който само предизвикваше смъртта-не се сещате ли? ами, не мога по-добре да обясня...)
Извод:объркана съм, че губя себе си в начинанието си да бъда нещо друго.
Прозрение:може би вече съм се изгубила, не усещам детското в себе си и ме е страх.
Изповед:Веднъж, отдавна, можех да капсулирам атмосфери. На стаи, на места и периоди от време. Сега, мога само да отварям тези буркани със съхранение и да вдишвам дълбоко. Но след многобройните отваряния всичко е изветряло..

1 коментар:

  1. И аз се чувствам по същия начин. Че времето тече твърде бързо, не мога да го спра, а когато се осъзная, ще е късно.
    И това със атмосферите също много обичам да го правя. Обожавам да съживявам стари спомени. Моите са с аромат на Нивея ^^

    Пък на мене единствената професия, която ми е харесала е на мацката (дето я играе Джей Ло) в Monster-In-Law - ще разхождам кучета по плажа и ще ми плащат. Fuck yeah <3

    ОтговорИзтриване