Защо?! (The consequences of "oops, i did it again")

Сигурно знаехте, че щом съм при Мишето:
1-во: няма да пиша в блога си, докато не се прибера;
2-ро: ще направим някоя великанска простотия;
3-то: аз ще я опиша именно тук.

Ами, не сте се лъгали...Та, ето ме сега, в уютната ми софийска стаичка, готова да ви кажа какво се случи този път. Както писах в предишния пост, ние бяхме канени на рожден ден на обща приятелка. И...оплескахме всичко. Ала бедата започна още от преди да сме пристъпили прага на вратата на апартамента. Започна с едни дънки...
Мишето (за НЕизненада на всички) беше нахлузила пола и чорапогащник, съчетано с ботуши на ТОКЧЕТА (токчетата са важен момент в разказа!).
Нейната грешка:Не дочака пилето, което готвеше майка й и хапна набързо един сандвич. 
Моето спасение:Докато Мишето се къпеше, храната вече беше готова (това час след нейния сандвич) и аз ядох. Фактически преди самия купон.

...И, разбира се, майка й беше на ръба, така че аз дадох идеята да обуе едни дънки...колкото за заблуда на противника. Свали ги във фризьорския салон, където също бяхме под прикритите.
Нейната грешка:Позволи на фризьорката да вплете три скъпи фиби в плитката й. Та, да-не само, че ги изгуби, ами и ги намериха счупени...
Моята грешка:Накарах фризьорката да ми измие косата и излязох навън с топло теме. (Какво?!, и мойто е важно-изстива се лесно!)


Всичко в рамките на нормалното, до момента, в който си наливаме първата чаша. Ако ви интересува-алкохолът беше водка. А ние по принцип си имаме неразбирателство с водката (все пак на един такъв наш коктейл е кръстен блогът ми!)...честно казано аз дописвам тази публикация, а вчера паметта ми беше по-прясна. Май наистина е вярно, че тези защитни механизми за забравяне действат...
Та, ще бъда по-кратка, понеже не си и спомням толкова. А Мишето пък още повече.
Нека само се пренеса в повратния момент. ..

Всички сме около масата, току-що е пристигнал Ицо (гаджето на Мишето) с другия-Ичи. Но те са брутално изгонени на терасата от мен. А ние крещим над музиката (която се сещате е чалга) "Чичковите червенотиквеничковчета" и "Шестстотин шейсет и шест шишета се сушат на шестстотин шейсет и шест шосета". И се хилим, защото изобщо не можем да го докараме...дори и близо. Носят някакво наргиле и запалват сиви въглени, а аз чета опаковката на английски и им превеждам, а те ми се смеят. И защо? Защото разбирам езика. ...докъде я докара тази държава...


Аз и още пет-шест човека сме в хола (фактически там, където е центъра на купона). 
Музиката е сменена на theVoice или беше City и аз танцувам. А те ме снимат. Изведнъж майката на Габи (рожденичката) ме привиква в коридора. Мисля си, че съм сгазила лука, но тя ми задава странен въпрос:


"Мишето напивала ли се е преди така?"
-Как???
"Като сега?"
-Ама тя къде е?!
"В спалнята. И не е добре."


Всичко ми се върти, но се държа. Запомнете!: Ако сте решили да пиете (първо съм задължена да кажа, че е много вредно!), първо яжте! Защото аз и Мишката бяхме изпили еднакво количество алкохол, но нея я хвана по-бързо и по-брутално.
На спалнята върху белия чаршаф седи най-добрата ми приятелка с глава, подпряна на раменете на Ицо и едвам гледа. Лицето й е призрачно бяло. Обзема ме паника. Едвам намирам краката си да седна до нея на леглото. Тя повръща всичко-кебапчето и половина и снежанката, които изяде на купона. И не говори. Само от време на време мънка по едно "Съжалявам". Майката на Габи иска да закара Мишето в болницата. Но майките винаги прекаляват. Няма й  нищо, тя ще се оправи. ДОБРЕ Е!!! 
Някой предлага да й дадат айрян. Пие го през сламка и го повръща на чаршафа. Намокрям лицето й след като й помагам да се изтрие. Слагаме я да полегне. За момент стаята утихва, само аз, тя и Ицо сме. Аз лягам зад нея и се свивам на кълбо както когато спим. И започвам да плача. Сълзите ми мокрят блузата й. Спиралата, която си сложихме в тоалетната се разтича по бузите ми. Леглото е мокро и се сгушвам на дивана. 
Изведнъж влиза майка Й! Не знам как се озовах  на леглото. Леля Светла ми казва:
"Ради, как можахте, лельо? Аз ви имах доверие, а вие какво направихте..." Моментално ме обзема гняв към майката на Габито. Защо й трябваше да се обажда??? 
Мишето се стряска от гласа на майка си и се изправя. Всички почват да се суетят около нея, да я обличат, мият. Аз съм изпратена да потърся чантата, якето и обувките й. Влизам в хола и питам за чанта с капси. Там купонът продължава. На никой не му пука какво се е случило оттатък. А мен всичко това ме върна на земята. Мишето не може да ходи на токчета в това състояние, затова съм пратена да донеса моите бежови кубинки. Налага ми се да обуя ботуши с токчета за първи път в живота и...не се справям особено добре като се има фактът, че не съм особено трезва. Озоваваме се на задната седалка в колата на майката на Мишето и аз шепна в ухото на приятелката си, че всичко е наред и само не трябва да заспива. Времето минава много бързо и вече сме в нашата стая (както я наричаме, а всъщност е холът с разпънатия диван, на който спим). Мишето си облича пижамата. Вече изглежда много по-добре, движи се, говори. Майка й се шегува, казва й: "Искаш ли малко водка, уиски? Брат ти поне като беше в това състояние ръсеше смешки, та се насмяхме на глупости. И какво, утре ще ходите ли на излет на свети Атанас?" А Мишето отвръща: "Да бе, да ходят където щат!"
Аз преминавам кухнята с наведена глава. Казвам "Добър вечер" и "Лека нощ" на баща й, който е на дивана. Чувствам се ужасно. Сякаш алкохолът ме разяжда отвътре и думите на майка й ми пищят в ушите:"Ради, как можахте, лельо?...Взе ли й дънките?"И спим. В седем часът Мишето ме разбужда с въпроса: "Какво правихме снощи?"
.....................................................................................................................................................
Смеем се на глупостите, които са ставали. Мишето намира за изключително забавно, че съм танцувала смешно, а другите са ме снимали. Поне тя не се изложи публично...
Сутринта е тежка и за двете ни, но се държим.През повечето време аз съм в банята, а тя-над мивката...заспиваме на дивана в хола, на топло и уютно под мекичкото одеялце.
Не,определено е спомен, макар и мъглив. Пак е незабравима случка (колкото си спомняме от нея)! Пак ще се разказва из кръга ни от близки приятели. Разбира се, има и много смешна страна на цялата история...Както някой беше казал, поуката е, че Никога не е късно да се изложиш.

шматки^^

И също така- Не правете това у дома. Или у който и да е било дом! Е, може да пробвате ако искате забавни спомени, но не прекалявайте (това също съм задължена да го кажа, не знам кой може да чете...е, аз си прекарах СТРА-ХОТ-НО като изключим малкия инцидент, но кой не е бил млад и глупав? Ние двете със сигурност сме и двете изброени!)