Капсулирах атмосфери...

знам, че не съм във върховната си
писателска форма, но
просто реших да споделя за ей-така....

Някога, отдавна, капсулирах атмосфери.

Заравях ги под рохката земя.

Дъната връзвах им със розови дантели

и отваряйки ги, представа губех за реалността..

Обгръщах спомените с детските си длани

и вдишвах силно младостта,

Но изветряха скоро моите буркани

и атмосферите окапаха като листа.

Сега събирам в шепи жалките останки,

дантелите разкъсах в яростта.

От болка, че останките са твърде малки,

че недостатъчни са да се скрия от реалността...