Ще мога!

i'm too dumb for this sh*t!

Знам си, че съм твърде мекушава що се отнася до конфронтации. Имам мнение и го отстоявам, но страня от вербални двубои. Също така презирам говоренето зад гърба-затова казвам всичко направо. Само страхливците чакат другия да се обърне, за да плямпат клюкарщини! И, наистина, през последните години успях да преодолея срамежливостта си. А тя (повярвайте ми) беше високо ниво..беше ме срам да пазарувам в магазина, да попитам колко е часът, да извикам след жена, че си е изпуснала ръкавицата. Безсмислено, безсмислено, безсмислено... Явно всички тези местения от едно място на друго, в различни градове и училища, са си казали думата. И все пак, стигне ли се до "двубой", аз страня. Което е хубаво, но не и ако искаш да бъдеш някой в големия лош свят! А аз искам!
Затова, макар че знам, че почти никога не изпълнявам обещания, отправени към мен самата, аз ЩЕ МОГА да преодолея своята "шайнес", особено в разговорите с момчета! Все пак и те са хора! Всеки път си казвам да не се панирам и всеки път оставам пане! Та, ще докладвам ако има прогрес, а meanwhile- днес бях на олимпиада по английски и...пак не мога да се начудя на тъпотията си!! Как можах да кръстя историята си (трябваше да е horror story) Little Red Dying Hood?!?
Who does that?! Seriously? Не можах да измисля по-нескопосано заглавие..Тук е моментът да напишете: "Неее, Ради, изобщо не е мега тъпо да кръстиш историята си така! Дори е много хитро!"
Ех, въображение...поне самата история се получи! Винаги не ме е бивало със заглавията-вижте само имената на предишните ми "проекти"-"Свещи", "Безсмъртният хълм", а сега и "Малката умираща червена чапчица"...О, свещена простота!