(Свещи) Втора част

                                      Втора глава – Лифи

Дорис Фрикър издъхна в ръцете на съпруга си с усмивка на уста. Сълзите на Грегъри капеха по усмихнатите й сочни устни и затопляха вече студената й кожа. Зрителите на раждането се бяха разотишли, ужасени от случилото се, и тази нощ всички загасиха свещите в дворовете си и не успяха да заспят. Прислужницата на семейство Фрикър, Елис Кавана, зави красивото момиченце в подготвеното меко тюркоазено одеяло, и с треперещи пръсти го положи в дървеното му креватче. След това внимателно, за да не го събуди, припадна.

Имаше гарван и имаше едни очи, от които Елис се стремеше да избяга през целия си живот.

Тази вечер, обаче, нейният изплашен лешников поглед бе уловил отровно зеления ответен на жестокия гарван. „Смърт” значи да видиш банши, знаеше тя. Когато беше на пет годинки, майка й падна от една скала. Елис беше зад нея и береше цветя, ала се беше заплеснала по красотата на един кървавочервен гарван със смарагдов поглед.

Когато Елис се събуди, всичко беше различно. Топъл лъч слънчева светлина беше окъпал дървеното креватче на новороденото. Стаята бе някак уютна и приятна, ухаеше на дърво и бебешка кожа. Главата й се замая щом се изправи, крепейки се на полираните дървени греди. Докосна бялото си чело с дългите си, треперещи пръсти, и фокусира погледа си върху спящото момиченце. Бебето беше изумително – малката му, тъмна косица бе залепнала на топлата му главичка, а миниатюните му пръстчета на дясната ръка се бяха вкопчили в една от дебелите дървени решетки на легълцето. Елис наблюдаваше в захлас, когато малката отвори очите си и погледна умно слугинята. Дъхът й секна. Изпод дългите черни миглички я наблюдаваха хай-сините възможни очи. Погледът на детето бе като ясно небе, като бистрите води  на реката Лифи, пресичащи селото на две. Тогава Елис разбра какво ще бъде името на малката красавица. Тя щеше да се казва Лифи Фрикър . Усмихна се до уши и някак неволно поиска да сподели невероятната си идея със своята господарка. Сещайки се за вчерашните събития, обаче, младото й лице придоби неочаквано застарен вид, и в нея се надигна особено чувство. Елис взе синеочката на ръце и се отправи с бърза крачка към кухнята.

Господин Фрикър не си беше вкъщи. Масата също беше раздигната. Всичко имаше вид сякаш никога не се е случвало. След като изкъпа бебето и я уви в пухена златиста пелена, Елис събра малко мляко от любимата си овца Гертруд, и нахрани Лифи.

Господарят не се прибра у дома и тази нощ.