Рак.

Някой си някога е казал, че тялото не живее отделно от душата. Нима?
Напоследък се депресирам от книгата "Преди да умра", в която се разказва за последните месеци от живота на шестнайсет-годишната Теса, с поставена диагноза левкемия (рак на кръвта), от четири години. Респективно, аз се зарибих (макар и в лошия смисъл) и изгледах подобния на книгата филм (вижте в лентата отляво- "My sister's keeper". 
Всъщност ето над какво се замислих: Ние се разхождаме, кроейки планове за бъдещето, дори за бъдещето на децата ни, терзаейки се най-големите глупости като четворка по физика, или получена обида...а 25 000 на 500 000 души мечтаят, дават всичко, за да са на наше място! Представете си какво е един ден да се събудиш (или не-да те събудят, защото си много отпаднал/а) и да открият малки сини черти по гърба ти. И в следващия момент си предаден от собственото си тяло, което се разяжда само. Като светкавици-смееш се в училище-припадаш докато си връзваш обувките. Пазаруваш из магазина-свил си се на топка в ярка болнична стая и забиват игла с размерите на Айфеловата кула в гръбнака ти. И най-лошото е, че ТИ си безсилен. Че няма как да си го предотвратил, защото с нищо не си виновен...
По коридорите на вече до болка познатата ти болница срещаш други деца. Деца, по-малки от теб, с обръснати глави и изпъкнали очи, с устни, неспособни на усмивка. Те може да си отидат първи. Те няма да карат колело, или да получат първата си целувка в дъжда. Дори няма да имат радостта да поплачат над първата си двойка...
Най-тъпото е, че никой не е застрахован. Нито вие, нито синът ви или дъщеря ви. Тя може да е само на четири, когато се разболее. А вие може да се разболеете и утре. 90% от всички болни си отиват до пет години, за излекувани се считат тези, които доживеят след петата година, макар че болестта е нахална и в повече от половината случаи се завръща...
Прабаба ми имаше рак  на гърдата. Появил се след кърменето на баба и сестра й.  По онова време в селата (пък и градовете) не е имало достъпно и надеждно лечение дори и за грип. Тя носеше тюркоазен игленик на мястото на отрязаната гърда. И умря от старост.

Всъщност не се притеснявайте, на първо място по смъртност в света са сърдечните заболявания. След това са катастрофите и изобщо инцидентите. Чак после идват онкологичните болести. Но пък са доста надеждни, това им признавам!
В крайна сметка никой не може да ни каже как да живеем живота си. С тази публикация не целя да ви изплаша, а да ви накарам да се замислите...че има много, ама много по-важни неща от тези, които ни занимават. Това, обаче, в никакъв случай не трябва да ни спира от удоволствията... защото кога, ако не сега??? Именно затова дядо ми има скрити бонбони в една стара кутия от бисквити под леглото си, макар да е диабетик. Боже! Колко по-трагични смъртни случаи има от тези  на бойното поле!...
Затова нека живеем не само за себе си! И да ценим всеки мъничък момент! Ако наистина има връзка между тялото и душата-неразривна връзка-аз наистина предизвиквам нещо с тези отрицателни мисли, но вие не правете моята грешка, а се обадете на отдавна изгубен приятел и го питайте как я кара. Или изпратете съобщение на роднините си, че ги обичате.
Shit happens...