Какво се случва.?.

Ха, аз съм болна. Отново! След точно пет дена "отпуска" от тъпата инфекция, отново съм под диагноза "изстиване". Симптоми: кашлица и температура. И все пак ходих на курс по английски за цели пет часа. И да-вдигнах температура до небето и не-на никой не му пукаше. Ама защо да й пука на госпожата, че се задавям от собственото си дишане?? Неее, Радина-чети това, чети онова! Правихме тест за Лондонския зоопарк, който ще остане без слонове. Голямата работа!

Всъщност не знам какво искам да кажа с този пост, но честно казано съм се променила...

И не знам дали ми се иска да бъда пак крехка и чувствителна. Сега съм борбена (поне така мисля) и по-силна. На четиринайсет светът за мен бе нещо уникално! Мислех си, че имам супер-силата да улавям атмосферата на дадено място и да я съхранявам в буркан до сърцето си. Сега всичко ми е мътно, времето минава скорострелно и някак губя себе си... 

Съжалявам, че ви депресирам, но трябва да има и такива постове...и такива моменти...

Всъщност не мисля, че чувствам каквото и да е било. Сякаш вече аз съм затворена в буркана и светът извън мен не съществува. Да, има го училището-то ме кара да забравям колко съм изгубила със заминаването на детството ми. Приятелите ми ме разведряват, но дълбоко в себе си все още съм самичка и нищожна...и все пак борбена. 

Не мисля, че има много смисъл в думите ми сега, но повярвайте (няма да е трудно)-все още осъзнавам себе си. 

Колко странен пост-от къде почна, къде свърши!...Имате позволението ми да гласувате отдолу със "странно"! Сега (макар да имам температура) ще се върна към писането на романа си. Реших да пратя Марина в бъдещето (тоест сегашното настояще). Егати идеите ми хрумват, да ви призная!