Писна ми от клишета! Толкова са...клише!

Нима от малки не ни пълнят главата с плоски, романтични, клиширани, любовни сцени?! 

Хиляди и хиляди пъти сме виждали как една истинска любов се заражда от нищото, буквално щом  Пепеляшка и Пепеляшко се мернат с очи. И сме си изградили тези ненормални представи за човека, с който ние един ден ще се влюбим. 

Но коя красавица се влюбва в звяра??? И кое момче дори пропуска вечеря, за да дойде на мотора си и да ни разходи из притихналия град?! 

"О, Снежке, видях лицето ти и сърцето ми заплаши, че ще се  самоубие, ако не бъдеш моя!"

"О, Ростиславе, и аз те обичам безумно, нищо, че никога преди не съм те виждала в живота си и това, че си ме наблюдавал е малко обезпокоително. И о-колко чудесно, че ти имаш и пари и можеш да свириш на гадулка докато напяваш куплети на Тони Стораро!"

 Имам правото да виня телевизията, нали? Заради нея напълно симпатичното момче, което ме харесва (тва е пример) не представлява интерес, защото разбирате  ли, всеки момент ще се появи някой секс бог, който цял живот е чакал само мен (понеже пък аз съм толкова специална...)! Когато сме в началото на пубертета, спираме да мечтаем за идеалния и се залавяме да го открием измежду жабите. И още веднъж-привлича ни външната красота, защото Дисни ни промиват с принцове от както сме прогледнали.Някои от нас откриват в някоя жаба качествата на идеалния си принц, но някои като мен чакат жабата да е вече целуната и всичко да е наготово. 

"Росалинда, искам да ти призная, че те харесвам от много време. Толкова си хубава и умна, каня се да ти ги споделя, но все нямам куража, а ти сега си тръгваш от този клас и може би е прекалено късно..."

"Виж какво Лоренцо, това обяснение не беше прекалено клиширано! Сега трябва да кажеш, че ще ме обичаш вечно и никога няма да погледнеш друга!"

"Ако го кажа ще се натискаме ли?"

"Простак!"

Та всъщност това е причината да съм single. Тъпата романтика. По-скоро борбата ми с нея. Как едно момче може да бъде едновременно мило и романтично, без да ми се прииска да го застрелям с двуцефката на дядо ми?! Ето два варианта:

НЕПРИЕМЛИВ

Прибирам се от ...да кажем почивка. Той ме чака на гарата с букет и бонбони. Чака да се затичам към него, да го прегърна, да се зарадвам на подаръците и да го целуна страстно. После ми помага с багажа, хваща ме за ръката и отиваме в парка, където иска да се гушкаме и други такива глупости.

ПРИЕМЛИВ

Чака ме с букет, който да метнем заедно в кошчето и бонбони,с които да целим по минаващите коли, защото знае, че не обичам цветя, страня от шоколад и баналности. На шега  ме кара да си тегля сама куфара и се опитва да ми скочи на гърба, за да ми е още по-тежко, но после "от него да мине" изтръгва дръжката от ръката ми. После отиваме в парка, купуваме си храна и сядаме на земята да играем карти. Победеният бяга, а победителят гони. Когато се хванат победеният изпълнява желание. 

Та виждате ли от какво трябва да се откажа, за да бъда просто с някой? И какво трябва да изтърпя, ако трябва да бъда с някой...нормален? Някой, който ще иска да ми захапва ухото, вместо да ме ръпне за ръката и да каже: "Едуард ме прати да те поканя на вечеря."

Но, както някой някога е казал: "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде!"