Очаквам леля всеки момент да дойде, за да ходим на Правец. Таам ще преспя една вечер и утре съм на рождения ден на Радо в Скравена. Така де, поне засега, защото ако стане така, че Лина не може да дойде, аз също няма да ходя... (Не,не се влияя от другите, просто няма някакси да е удобно да остана там за вечерта само азз... )
Взех си багажж... единственото, за което съжалявам е че не можах да си боядисам белия кичур, с който се сънувах. (Аз съм много странен човек-почти всичко, което сънувам и е възможно-го правя реалност-философията ми е, че щом съм го сънувала, значи има причина и трябва да стане така...)
Вчера разхождах сестра си в парка и после ходих до тате, та се случи нещо мн гадно... Видях през балкона (където наблюдавах и миналия път, когато се сетих за Минчо) стари приятели от детските години-Еди и един Цецо. Чуудих се дали да не им викна и да им помахам и реших да съм по-импулсивна иии...викнах: "ЕДИИИИ" (два пъти). Сега, знам, че Еди никога не е бил добър в никой смисъл на думата, но се надявах като е попорастнал да се е пооправил... Е,грешала съм, защото стана най-гадното отвръщане на поздрав в историята за отвръщане на поздрави-той ме изгледа за част от минутата и пак си се обърна. Цецо беше отишъл да търси топката, с която играеха футбол, иначе, ми се иска да мисля, щеше да ме познае.
Не трябва да се чувствам гадно, но все пак....
Таа,както и да е...
Песен на деня: Waka waka- Shakira
Няма коментари:
Публикуване на коментар