1.-во днес с Ива, Васи и Стефи ходихме на пикник в градинката зад Хилтън и беше спр яко и го препоръчвам на всички, на които им се ходи на пикник с приятели ( и живеят в София).
2.-ро вчера бях в Борисовата и пописах малко+почетох книга, та ето какво измислих:
(това си няма име, но засега съм го кръстила емблематично "Паркът"):
Булеварда докосват куп малки обувки,
печатайки историята си в земята.И моите съвпадат с някогашните забързани стъпки
на чиновник или войник, завръщащ се от казармата.
Въпреки че сега е извънредно различно,
аз се губя в техните надежди.
И всяка пукнатина по асфалта-бръчка по лицето на земята,ме изпълва с времеви копнежи.
Намерих пейка под сянката на жълъда
и бях сама под звука на минаващи коли…
Обяснявах си знаците и емоциите по говора на хората,
детски плач върху шумен разговор,
върху ревът на коли.
Шепа тишина желая вътре в шепа сянка…
и ветрец.
Моите недописани мисли...
макар да не зная,ще се родят на асфалта във вид на синчец.
И някой ще ходи по моите думи след много,много години…
Завива се слънцето,
сълзите му ще закапят по моите листове.
Ще размият думите, ще запълнят стъпките…
Ще остане в парка само брадатият старец,
мокрите ми стихове и напъпилият синчец.
А пък това е "Философията на стрелковите":
За заключим времето!
Да му продадем обувки от найлон и да го надбягаме в собствената му игра.
И в бързината няма да виждаме страдащите хора.
Ще си купим часовници за всяка дреха
и ще се затворим в механизмите.
Така ще живеем срелково в собственото.
Ще е толкова лесно! Ти осъзнаваш ли?!
Без ненужно страдание и чужди болки
ще наблюдаваме всичко отстрани-
недосегаеми за проблемите на смъртните.
Нека се срещнем в кабинета ми в четири.
Аз съм намерил хубаво куфарче с дръжка-
разнасяш си го навсякъде и като ти скимне-
заключваш се вътре! Изгодно!
На кого са му притрябвали характери?
Времето е ценно да се губи из…природата!
Не сме буболечки, че да щъкаме из поляните
по цял ден!
Ти мене слушай и ще живееш добре!
Няма коментари:
Публикуване на коментар