Направих цяла вечеря -салата Цезар, задушени заленчуци в ментов сосс и кекс със орехи и сметанова коричка, но не защото исках да е нещо специално, а защото исках да отмнея майка и да докажа, че мога да готвя. Какво разбирам-Румен няма да се върне, защото е на баскетбол, а после на служебна вечеря, а майка ми отказва да яде (като знаеше, че ще готвя, все пак реши,че ще е по-подходящо да се натъпче със семки предварително). Сложих й вино на масата, дъра-бъра (повтарям, че просто исках нормална вечеря), тя изяде една чиния салата и хапна малко от зеленчуците и тва беше! (подчертавам, че няма и риск да не е било вкусно! всичко наистина беше както трябва да бъде, че и повече). Дори не пита за десерта.
Ами, разтроих се, да. И аз си върнах храната в тенджерата и няма повече нищо да им готвя!
И днеска аз пак правих закуската, макар тъкмо да се бях прибрала от пижаменото и да не бях спала избщо! Правих им банички с кайма, всичко излапаха, дори майка изяде две преди вечеря!!
Ядосах се, защото това е времето, което прекарваме заедно-на масата на вечеря! Не я виждам изобщо никога през останалото време, само когато мия проклетите чинии и съм и застанала на пътя към балкона, на който иска да изпуши поредната си шибана цигара!
А, да, като сядахме на масата, тя отвори капака на тенджерата да види какво има, щото й миришело много вкусно, а аз й казах: "Айде сядай вече, деба!"
Еми, кво сега?! Не стига всичко, ами и се мотае насам-натам. Много ли искам-една вечеря, макар и само двете? ПОНЕ двайсет минути!
Всичко се провали обаче, а не мога да разбера защо не може да остави проклетите задачи, които решава за работата й (не са толкова важни,ако бяха, щях да разбера) и не седне да яде с мен??
Няма коментари:
Публикуване на коментар