ПО повод ПОСЛЕДНАТА ПЕСЕН

Това само да кажа, че е песен, която измислих преди малко, в ритъма на тангото. Казва се "Когато си отиде песента":

Когато си отиде песента,

и нямам сили за последна нота.

Аз спомням си за минали лета,

и колко бил е хубав там животът.

Пр.: Но животът е жесток.

И порастваш неусетно.

Идва без да си готов,

пееш, ала за последно.

Но животът е жесток.

Тук си само за утеха...

А даряваща любов,

е песента, а не човекът.

До последната нота, до последния ми стих,

аз ще пея за живота,

и дано е милостив!...

И поредната си строфа, ще изпълня за целта,

че любов нали дарява

чрез човека, песента.