Тодоров ден

За Тодоров ден ходихме на...нещо си с "к" беше, се тая, със семейството на малкия Калончо (помните ли го?). Пристигнахме, значи и се оказа, че са ме сложили в един апартамент със останалите три момичета + Калоянчо. Та, тези три момичета са каката на малкия-да речем Боряна и две софийски сестри (едната втори-трети клас,а другата-колкото мен, въпреки че не знаех-приличаше на моята възраст,но се дъжеше като четвърти клас и затова предположих, че просто е малка, но физически развита.). Боряна е на двайсет години, а изглежда като на 16...
Та, останах с тях в стаята и някъде на тринайстата минута ми стана сууупер неудобно и тъпо. Тея момичета заедно имаха умствен капацитет 1... Явно в девети клас не се знае как се пише ускорявам и тем подобни, а да не говорим, че домашното им е да пишат БУКВИ в онези тетрадчици за краснопис, които имахме в ПЪРВИ клас!!!
След като слязохме да обядваме се качихме отново и кака Боряна взе да пресмята сметката. Някак не й излизало. (да добавя, че тя работи като сервитьорка). Еми, как ше й излезе, като за нея 4+4,50 е 9 и 50!!

После се разхождахме до един водопад и аз реших да си се прибера при наш'те малко да си преговоря по биология. Отидох, значи, и след малко се чука бясно по вратата. Отварям аз по  пижама, а Боряна ми крещи с всичка сила все едно...не знам и аз къде ще се загубя в т'ва село!

В крайна сметка, не спах при нея. С мама се измъкнахме от кючеците и гледахме "Отчаяни съпруги", а след това "Династията на Тюдорите" и...си спах при наш'те (колкото и идиотско да звучи).