Нищо от мен, нещо за вас, всичко заради теб

Да, знам, ни вест, ни кост от мен, но тази седмица е хипер натоварена, пък и се съмнявам да съм липсвала на някой чак пък толкова...
Кики е болна и седях сама днес, предния ден до Стефи, а преди това до Калчо. В класа има епидемия от шарка, взе своята втора жертва, очаква се трета.
Връщаха контролни, правехме контролни...изпитваха ни, ще ни изпитват и утре...
Докато седях до Ствфи в час по изобразително написах поредната си щуротийка и за да не остане во веки веков на гърба на тетрадката, аз ще я напиша тук, че някой ден да си я прочета наново и да й се радвам ;p;p;p Казва се "За тебе" :

Тъма  и блясък на сребристосиви пера.
Спокойствието на луната, отразено в дланите ми извира от очите и се влива в тишината.
Ако чуеш. Знай, че това е зов на чайка, търсеща изгубените си яйца. Ако видиш. Знай, че виждаш огледало и аз съм го оставила.
За тебе.
За да се порежеш и кръвта ти да сплъсти песъчинките на чудни рози. За да влезеш в морето като в сън и да отмиеш раната.
Но когато го сториш, морето ще те повлече към мене. Аз ще го накарам.
Тогава викът на чайката ще ти се стори блаженство, песен на сирена. Но ти няма вече да чуваш, няма вече да виждаш. Телата ни ще се докоснат някъде в бездънието несъзнателно, а ти ще ми поднесеш кървава роза. Ще кажеш с очите, от които извира тишината: "За тебе.".