вторник, 9 февруари 2010 г.

Само нещо, което исках да напиша.

Поглед. Само това беше нужно да ме накара да го желая толкова несравнимо и жаждата да е неутолима – почти като болка, от която може да се умре. Пристъпих към него на пръсти и застанах на едно ниво с брадичката му, а тя, сякаш откликнала, се наведе и позволи на устните му да поемат нежно моите. Сляхме се в едно цяло и светът се завъртя – така, както се въртеше преди, когато ме целуваше... Имах чувството, че пропадам. Да, не летях, а пропадах с бясна скорост и сърцето ми щеше да се пръсне от адреналина. И точно когато бях вкусила върховната точка, той се отдръпна от мен. Затвори очи с блажена усмивка и тъмните му кичури коса закриха част от лицето му.

-Обичам те.-прошепна, усмихвайки се.

-Обичам те.-отговорих насълзена аз.

2 коментара:

  1. Милооо, това е много, ама много хубаво! Както и всички други...!!! Напиши една книга мило, ще см и фен номер 1! <3

    ОтговорИзтриване