понеделник, 5 декември 2011 г.

Премеждия и "мисии"

Днес новината на деня е, че ме блъсна автобус! Но ми се размина..и ми се разминава цял ден. И по типичен ретроспективен модул (имитирайки някои велики писатели в областта на прозата и не само) ще ви разкажа на кратко премеждията си днес, след което ще премина към т.нар. "мисии" , които извърших в Събота. Имам да разказвам и за рождения ден на Мишето, но всичко с времето си!

1.Днес
Интересно нещо е шестото чувство! Още Неделя вечерта си имах предчувствие, че тая седмица няма да е от най-великите. Знаете ми теорията за понеделниците (както ти тръгне Понеделника, така ще ти е цяла седмица), та смятайте какво ще трябва да очаквам занапред, имайки предвид, че ме блъсна градски транспорт. Но първо ми се размина на косъм да ме изпитат по география, при все че не бях учила. И това може да не ви звучи много интересно, но да бъдете изпитвани от говорещо изкопаемо от епохата на палеозоя над целия материал, включително въпроси като: "Къде се намира река Русокастренска?"-та това дори Google Chromе не го признава, или "Кога е основан резерват Силкозия в Странджа планина?"! Ми, не знам, госпожа, чакайте да хвърля на боб и ще ви кажа!
Но както споменах, се разминах само с едното показване на анормалната релефна форма Стражата (за който не знае - представлява плато в синклинала и се намира над Габрово).
След това получих контролното си по биология, където общо взето госпожата е драскала наред, пишейки отгоре съвсем същите неща. Както казва Ейдриън Моул: "Да му се невиди и късмет!"
Мисля си...ако не бях останала за измисления час по математика при заместничката, която прилича на нещо средно между чинчила и скален орел, ако не се бях туткала в очакване да разбера дали ще имаме история за 2-ри път през тази учебна година...може би нямаше да ме сполети съдбата да се срещна "очи в очи" със студената броня на автобусна линия __(неизвестна). Всъщност, може да звучи парадоксално, но сблъсъкът ни беше красив по един странен начин.
Описание на ситуацията:пресичам си аз (на бегом, за да не бавя колите) на пешеходната пътека, светофар няма, колите са спрели на задръстване. Тъкмо съм казала "чао" на Калчо и той е от другата страна на улицата. Изведнъж, ненадейно и изневиделица, съвсем на края на пътеката, някъв автобус се изсилва и ме бишка странично, при което аз падам на 10метра от произшествието. Стъписана, кална и неадекватна, някакси успявам да се изправя, а шофьорът ми крещи нещо от сорта на: "Абе, ей, момиче, накъде си се разбързала?!" Аз не мога да се сетя как да му обясня, че това е пешеходна пътека и в главата ми бръмчи само думата "зебра" Еми, хубаво, ама не искам да ставам за посмешище на целия автобус, затова мятам един бърз поглед към ококорения Калчо от другата страна на улицата и..бегом та в нас. Някак се държа да не се строполя по пътя, но когато разбирам, че джоба на якето ми се е продънил и ключовете ми са паднали някъде си и няма как да се прибера, вече се предавам и започвам да лея сълзи от шок и гняв. Капят сълзи, текат сополи...бе, неприятна гледка общо взето...но се поокопитих и реших да тръгна към работата на мама и от нея да взема ключове за вкъщи. За да стигна до там, обаче...трябваше да взема автобус, който върви по същата линия...faith is a bitch!


Негативи на ситуацията:
-останах без ключове;
-ръката ми е натъртена...егото ми също;
много ли искам?!
-дънките ми вече не стават за нищо.
-Едуард не ме спаси...мамицата му!
Позитиви на ситуацията:
-имам за какво да пиша...finally!
-в знак на съчувствие мама ми купи сливов и боровинков пай и ме заведе на сладкарница;
-винаги съм искаха да участвам в катастрофа (странно, но факт...в списъка "преди да ударя камбаната" ми е!)-->check!
-ако утре решат да ме изпитват по нещо, ще кажа с гордост: "Госпожо, блъсна ме автобус и бях твърде травмирана, за да се занимавам с пошли ученически дейности!"
Final words:
Като цяло, всяко зло за добро...разминах се леко и все пак ми треперят коленете като си спомня!!..Странното беше, че секунда преди да ме изблъска автобусът, съзнанието ми отчете, че ще се случи. Казах си: "Ради, сега ще те блъснат". Weird, huh?


А сега за Събота:
Предистория: мама замина за уикенда на поход с колеги в Пловдив, а тате и малкия (наричам го "бебето", да не се учудите) отидоха на хижа, така че моя милост си направи индивидуална програмка, която се състоеше от няколко "мисии":

Мисия:"Сама вкъщи" (включва)
-спане до късно
-разхождане по бельо без свян от родителско тяло
-изяждане на всичко, що ми хареса, от хладилника
Мисия:"Пълна промяна" (включва)
-фризьорките услуги на Оги от фризьорския до нас
-едночасова тренировка във фитнеса
Мисия:"Пепеляшка" (включва)
-изчистване на цялата ми стая (бърсане на прах, подреждане, прахосмукиране, изхвърляне на "новите форми на живот", или иначе казано-кошчето за отпадъци в моята стая)
-правене на кекс със сметана, канела, шоколад, ванилова есенция и орехи
Мисия:"Шехерезада" (включва)
-пафкане на ягодово-млечно наргиле докато кекса се пече
-гледане на fairytale-тип филмчета.

В крайна сметка, накрая главата ме заболя, изпих един Ацетизал и си легнах :DТука вече почна мисия "Спящата красавица" :D A на сутринта бях по-като "Красавицата-Звяр".
Ами, това е update-a що-годе...ще гледам да пиша в близките дни ако има някакво движение, но засега всичко е "развитие в застой"!



2 коментара:

  1. леле , как ми се допуши сега и на мен наргиле ... уж онзи ден пуших,ама само като прочета и лиги ми потичат ! :Д
    а иначе имаш забавно и интересно ежедневие,пиши по-честичко !

    ОтговорИзтриване
  2. ами следващия път те викам на по наргиле!! (hug)

    ОтговорИзтриване