"Няма да е все така"

Хей, хора! Не съм писала от толкова време, че блогър забрави паролата ми, а аз забравих, че изобщо притежавам блог! Съдбата ме саботира да пиша, честно! Ето сега например компютъра ми забива през 2 секунди и надвисва опасност от краш..а тъкмо седна да напиша нещо и някой ми звъни по телефона..

Най-новата новина е, че планувам рождения ден на Мишето в апартамента ми в Ябланица. От месеци се опитваме да се съберем и все всичко се прецаква - тъкмо отиваме за подарък на Лина (защото трябваше да правим и нейния рожден ден) и тя се обажда-"Болна съм, всичко се отменя". Момчетата негодуват, аз се заканвам, че от сега нататък аз ще организирам събиранията...и какво..преди малко Миша звъни да каже, че техните не й дават да си прави рождения ден по неизвестни причини. Просто прекрасно! С всяка изминала дума започвам да осъзнавам яростта си по-усезаемо, а в началото просто приех новината с предубеждението, че нещата ще се наредят.

Баща ми днес има рожден ден. По случая вчера изпекох кекс с ябълки, канела, сметана и лимонова глазура - да си оближеш пръстите..а как мислите отпразнувахме деня-отидохме на сладкарница..мда. Освен това, утре идва Силвия - полякинята, която ще спи у нас от Понеделник до Петък по проекта на разменни начала (ако си спомняте затова ходих в Полша пролетната ваканция). Някои ще кажат "ЯКОО" ..да, ама не! Причини:
1.тя не говори английски (точно така, добре прочетохте, не знае и думичка, как ще се разбираме е мистерия)
2.изпускам цяла седмица училище (което си направо фатално, защото тъкмо набрах инерция в ученето, а точно тази седмица имаме важни контролни и изпитвания, за които после ще трябва да наваксвам не знам и аз как)

Клаудия и Силвия

3.ще трябва да оберем банка, за да оправим разноските покрай нейното пристигане (25 лева задължителна екскурзия до Пловдив, 25 лева задължителна вечеря за изпращане, не знам си колко за градския транспорт+вечери и закуски)
А споменах ли, че мама си изгуби работата?

Та да, всичко е "шитня" в моя живот и надявам се това да оправдава защо не съм писала - просто се опитвам да се справя някак, а и не исках (откровено) да си изливам цялата жлъчка на вас, защото с нищо не сте заслужили да ви обременявам с проблемите си. Но имам нужда да кажа на някого и благодаря, че го прочетохте все пак.

Помнете, че ако понякога ви е скапано, 100% на някой друг също му е толкова тъпо и още 100% някой някъде скача от радост, но моята теория е формулирана по следния начин: "Животът търси баланс и ако се клатушка между емоции и нравствени измерения, то това е временно." Така че спокойно-приветствайте лошите дни, защото след тях идват добрите. На добрите се радвайте докато можете, защото след тях няма как да не дойдат лоши. Залепете си една бележка на хладилника, на която пише: "Няма да е все така".