Пиеса

На вашето внимание предоставям малка част от моята пиеса, вдъхновена от "Тартюф". Преди не съм писала в този жанр, така че, моля-бъдете милостиви! Както сигурно се досещате, още няма име или има, но е много тъпо. Sooo, ще минете и без! :D

ГЕРОИ:

ПРИСЛУЖНИЦИ:

Жак-син на Васкес; кралски градинар

Ернандо-коняр

Педро-личен прислужник на краля

Росинда-лична прислужница на кралицата; сестра на Клара

Клара-помощничка в кухнята; сестра на Росинда

КРАЛЯТ

КРАЛИЦАТА (Мален)

Васкес-придворен

Гаспар-придворен

Ришел-жена на Гаспар

Вероник-дъщеря на Ришел и Гаспар

Лестат-син на кралят и кралицата; принц на Футция

РАЗБОЙНИЦИ

сещате ли се от къде е? (снимката)
-Рапунцел

ТЪРГОВЦИ

ХУДОЖНИК

 ДЕЙСТВИЕ ПЪРВО, сцена първа

(Нощ в кралската градина. Влизат Ернандо и Педро)

ЕРНАНДО

Аз казвам право-той скоро ще яде пердаха!

Срам няма ли от краля? И него, барабар с баща му,

скоро ще изгонят във конака!  А после-каза ли 

Ернандо или не каза? Градинарска паплач с

богаташките дъщери в кревата!

ПЕДРО

По-тихо ти викай! В тъмнината се

крият най-любопитните уши!

ЕРНАНДО

Запален фитил гаси ли се? Мойта дума слушай-Жак, не Жак,

ще яде голям пердах! Някой ще си отвори устата

и ще го изкарат с бой от на принцесата кревата!

ПЕДРО

Успокой се на часа!

ЕРНАНДО

Тая работа понамирисва,

а мен кога е лъгал ме носа?

ПЕДРО

Кавгата ще избегне само

с помощта на приятелското наше рамо.

ЕРНАНДО

Ааа! От бесило се неще спаси!

ПЕДРО

Какво приказваш? Боже опази!

(чуват се гласове в далечината)

Но сега мълчи и идвай да се скрием,

дървесата са чудесно място за това.

Тайната му ни неще разкрием,

мога да се закълна!

ЕРНАНДО

Е,добре! Дори да се наложи да се бием,

ще го носим като сянка на гърба!

(скриват се; влизат Жак и Вероник, хванати за ръце)

ВЕРОНИК

Ах, нощта е тъй прекрасна и уханна на цветя!

ЖАК

Мен краката ми се подкосяват не от нощната,

а от вашта красота! А цветята, знам, повяхват

вдишали аромата на вашата гръд . И от преданност

луната осветява само ваший път.

ВЕРОНИК

О,мили мой! Аз предана и вярна твоя

винаги ще бъда! Ще обсипвам твойте стъпки

със цветя. Но любовта ни тайна няма да я бъде нивга

и от любовна скръб аз скоро ще умра!

Тази вечер е прекрасна, но е ад във моята душа!

Има думи, тъй неизречими, които аз нося като окови,

и  ме стискат, и тежат!

ЖАК

Не страдай, о, прекрасна моя! Напразно лееш ти сълзи!

Аз вече ти доказах любовта си-обичаме се и това е всичко,

що важи!

ВЕРОНИК

Но съвсем не е така! Ти не желаеш да ме чуеш! Страданието

и най-красивото грози!

ЖАК

Аз казвам пак-пред осанката на любовта

и злосторник ще сведе глава,

а поклон ще прави сам и царя, щом със нашата любов му се похваля!

ВЕРОНИК

Ала ти си полудял! И отричаш всяка моя дума! Слушай ме добре-

това, което ще ти кажа, ме разяжда като чума…

Днес  сгодиха ме за принц Лестат- най-заможният и

сгоден е за мене кандидат. И решено и подписано е то

от краля-и втора дума няма градинаря!

 (започва да плаче много силно)

Съжалявам, ще ни чуят, но да спра аз не умея…

ЖАК

Кажи шега е, иначе ще полудея! Кажи, измами ме,

успя, хитушо моя! Кажи шега е, иначе ще се заколя!

ВЕРОНИК (през сълзи)

Не мога да ти кажа, че  е трик или измама.

Истина това е-шега е на живота само.

Аз не желая-ти мислиш ли че искам

да ме венчаят на Футция за принца!

Аз ще умра! Ще падна покосена,

ако че без тебе да живея, трябва да приема!

Ах, жалка съм, че още тук съм и съм жива,

повярвай,мили, менгеме ме стиска и извива!

ЖАК

Вярвам ти, вярвам ти, любима!

Недей, ти не плачи, не мога да гледам разплакани твойте очи!

Аз ще помисля, ще намеря начин да се спасим,

па макар накрая заедно във измяната да изгорим.

Ти сега не го мисли, утре ще се срещнем тук сами

и всичко ще се нареди!

ВЕРОНИК

Тогава до утре, любими!

ЖАК

Ще го измислим, любима,

думата  помни ми!

(Целуват се и се разделят)

(От зад дървото излизат Ернандо и Педро)

ЕРНАНДО

И таз добра сега! Каква пачавра била е любовта!

Уж истинска, невинна, красива, а после-

дълбока  и жарка коприва!

ПЕДРО

Ами съдбата? Играе си жестоко-

милва те, милва те-щастлив си и-брадва!...

ЕРНАНДО

Шегувах се аз, ала на Жак

палач май няма да му трябва!

Сцена втора

(Лестат, КРАЛЯТ,КРАЛИЦАТА)

(сцена в кралския дворец)

КРАЛИЦАТА

О, Господи! О, Боже! И в сънищата си най-смели

не съм сънувала такваз съдба!

Нашето момче прекрасно да се венчай за

Гаспаровата дъщеря.

Аз ще вдигна пир, ще правя бал,

нека всички разберат Лестат с кого се е събрал!

ЛЕСТАТ

Полека, майко, пощади ме,

не туряй още мойто име.

Не пали се още, не бъди гореща,

не съм аз  имал с Вероник дори и среща!

Аз знам, за хубостта й всеки ми говори,

за красотата й не може да се спори,

ала дали най-важно е това?

Не е ли мила и добра

аз няма да приема вашия кроеж

за моя и за нейния годеж!

КРАЛЯ

Лестате, ти недей се безпокой,

главата си не тормози!

Подбрали сме ти булка-най-прилежна,

добра, красива, мила, умна, нежна.