Пф...Днес както си вървях по улиците, ми се щеше да притежавам невидима кърфичка, с която да пукам тъпите розови балони. Като в "Despicabe Me", постоянно си представях разни не-дотам приятни неща да се случват. Ето например сънувах как две приятелки си играят на "Титаник" и пресичат жълтата линия на метрото. И едната пада...заглушен мъжки глас крещи по мегафона:"Отстъпете от линията!", но по щастлива случайност метрото вече се подава, а момичето не може да се качи при приятелката си...На спирката сме само трите и няма как да я издърпаме...тази от долу плаче, опитвайки се да се набере на лакти, а другата крещи да спрат метрото и ръкомаха, после отчаяно поглежда към мен, но аз слушам музика и се усмихвам на ставащото. Доста странен сън, но честно казано съм имала и по-обезпокоителни...И ако си мислите, че в мен се проявява една жестока страна, то грешите, тъй като нямам никакво желание да нокаутирам хора! Колко си противоречи съзнанието с подсъзнанието ми! (Ето тук Васи би казала, че всъщност подсъзнанието диктува скритите ни желания, но аз мисля,че просто имам твърде развинтено въображение, а и тази доза "Castle"-като "Монк" вчера ми е бъгнала мозъка)
Та, както и да е. Денят не беше тотален провал, класирала съм се за следващия кръг на олимпиадата по английски език.../не че се хваля/ И такам...поне знам, че не за всички денят е бил розов-Мишето също се оплака.Не ми се пише крилата фраза за финал, тъй като ми се доспа, а имам да чета още "Дядо Горио".. ;/
Няма коментари:
Публикуване на коментар