За днес и за никога

Soy muy cansado y no se porque... (сори, че няма ударение) . От отдавна не съм имала главоболие и почти бях забравила какво е... Е, гадно е. Много е гадно!

Сутринта с мама се скарахме за нищо и накаква причина - не съм си била купила все още ръкавици и речник по испански и това било крайно несериозно! Аз и се развиках, че все е недоволна от мен и ми е писнало да й угаждам и я нарекох истеричка (каквато си е) и излезнах ядосана. Ходих да си купя речник и ръкавици и малко помагала по испански и литература, които си бях харесала и мама ми се обади в книжарницата да ми каже, че много ме обича и съжалява.

Лиса много ми липсва. Усещам празнина и самота без нея... Лошо ми е и ме боли главата (както вече казах). Имам чувството, че живея в слепота и няма кой да ме измъкне на повърхността. Нямам цел и се рея като свободен електрон без посока и ритъм (като молекулите на въздуха и отчасти на водата). Сякаш нищо вече няма смисъл и дните се сливат, сякаш съм живяла само тринайсет години, а останалите две са сън. Не помня нищо, давя се, а всичко пред очите ми е като през завеса.
Прочетох "Тръпка", бива я... Намерих рисунка в нета на момиче, което наподобява досущ Каролина (смених й името, да) от моята книга. Ще я публикувам, за да имате горе-долу представа как изглежда. Ако се разминава с вашите представи, съжалявам, но все пак аз съм автора!
Все още чакам спасителната лодка, която да ме измъкне от съня (има ли желаещи?)...