13 reasons why

Ама как само си прекарвам ваканцията?!...Нямам никакви пари, а не ми се бърка (отново) в сейфа (колко яко, а?-имам сейф, вграден в речник по английски) ОТНОВО! И..нямам къде да отида...спя до обяд, не излизам никъде, лакирам си ноктите по седем пъти на ден!...Полудявам, казвам ви!

Знам, че мога да правя толкова много неща със свободното си време, ето например утре ще играем пинг-понг някъде си, но ДНЕС? Днес ще..продължавам да гледам филмите на Батман и да живея на тъмно като някой...прилеп! Вчера си купих една книга, казва се "13 причини защо" и се разказва за Хана Бейкър, която се самоубива и преди това записва на касети 13-те човека, които са станали причина за решението й по някакъв начин. Книгата е яка, разказана от гледната точка на Клей, момче, попаднало в списъка, и на самата Хана.

Мама каза, че  е депресираща и аз използвах момента да й кажа: "Лъжкиня" (сещате ли се, от списъка?) . Беше доста странно, мама само ме зяпаше и аз я зяпах...после откачи, че печката не е работила. Wеird, a?

Тъй като още не съм получила отзиви за видеото, с което ви поздравих, предполагам, че не ви е харесало, но what ever... И без това беше на майтап, все пак съм ви поздравявала и с много по-странни неща като например откаченото ми стихотворение за сънищата...

И като казах сънища, честно-сънувах нещо много притеснително! Сякаш излязло от роман на Стивън Кинг, но нека развия идеята и тогава ще научите!

Е, до свиденя! Ваша, Ради.

Поздравче

Ето какво си правя един скучен ден през ваканцията...Тази песен е поздрав за вас!

Каааак  ми се иска да кажа, че всъщност наистина пея и свиря аз, но...не е така. Аз изобщо не мога да свиря на китарата си (поне още не съм се научила), а и не пея като Аманда Сейфрайд, но поне имате представа как ще изглежда когато се науча да свиря! 

Crazy task

За да имам за какво да пиша, нека изпълня това предизвикателство с цел да накарам наш'те да ме помислят за кукуригу. Всеки ден ще правя по едно нещо от списъка и ще докладвам как е минало и дали е имало резултат. (като няма да им казвам, че го правя с научни цели) Ще видим дали накрая ще ме закарат в лудница!
А за как ми мина уикенда ще разправям по-късно (да, на моя език това значи "никога", освен ако не ме накарате много настоятелно). Та, ето и списъка:

HOW TO MAKE YOUR PARENTS THINK YOU'RE INSANE
1.Follow them around the house everywhere
2.Moo when they say your name
3.Run into walls
4.Say that wearing clothes is against your religion
5.Jump off the roof, trying to fly
6.Hold their hand and whisper to them, I see dead people
7.At everything they say yell, Liar
8.Stand over them at four in the morning with a huge grin on your face and...and say:  "Good morning sunshine"
9.Wear a sticker that says, "I’m a retard"
10.Try to swim on the floor.

 

Започвам от утре, тъй като е Понеделник, а и сега не ми се разправя с наш'те, че ми лазят по тънката струна. 

You hurt me, I CRUSH you!!!

Време беше и на мен да ми се случи- да ме изиграе момче! Тъй като съм обещала да не казвам, няма да споменавам конкретности, нито след този пост да допълвам информация (от части защото аз сама ще се прецакам)!
Казано на кратко, едно момче ми каза, че ме харесва...аз му казах, че изпитвам горе-долу същото и той призна, че се е бъзикал!!! Дааам, гадно, а? И на кой друг да се случи...
ЗАТОВА ето някои нови мои принципи:
1.със сигурност ще си хвана гадже (и той ще е 100 пъти по-мъжа от тоя кретен)
2.вече на никого НИКОГО не признавам чувствата си-следователно се предпазвам от унижение и страдание
3.ставам опасна отровна стръв-ще си изкарам яда на всеки глупак, който се хване на въдицата (и без това умея да разбивам сърца)
4.мъжете са гадна твар и ще ги третирам като такава! не че ставам феминистка, но просто ми писна от х-хромозоми и почвам да отвръщам на удара!

Go, SISTER!!  На дали ме насърчавате (дано някои от вас ме подкрепят), но тези правила влизат в действие от СЕГА! Значи това хлапе си няма представа с кого се е забъркало!!!!

"За твоя телефон ще стане и преврат"

Днес се получи малка сага, касаеща любимия ми телефончо. Случи се така, че изчезна и това се разбра едва след училище..затова се организирахме групичката в търсене на "изгубения граал". Обаче го няма никакъв, а е на "без звук" (да не би случайно да звънне в час). Обикаляхме, въртяхме се, та даже чистачката ни се и накара. Накрая просто се отказах и се обадих на мама от телефона на Боби (може да го "мразя", но трябва да му се признае, че беше много мило да ми услужи в момент на криза). И..мама се панира, обаждала се на половин София да спира картата, да търси данните от ЕГН-то на баща ми (за документацията). А същата вечер имаше и родителска среща, та мама издрънкала пред класната, а другите родители подслушвали. Резултат-всички знаят, че на Радина еди-коя си й го няма телефона!
Ами, гадно ми беше, все пак толкова vital информация съдържа...почти целия ми живот, какво ли не ми мина през главата...от кражба до как лежи в някоя шахта и го ръфат канални мишки! Но се държах мъжки и изобщо не ревах! Едвам се контролирах по едно време, но успях, вече съм на 17-не трябва да хленча като бебе!
А ето и развръзката-телефонът ми вибрирал в задния джоб на раницата на Калчо, тъй като съм му го дала да го пази по физкултура!! И двамата тотално сме изключили...Разбирам чак вкъщи от facebook-Васи, още ли не искаш да си направиш?? Мама разбира едва след като е блокирала картата ми, и всички останали родители знаят...а класната (кексчето) щяла да разисква въпроса пред класа..Опази Боже!
Вие се насладихте на "Телефонната дилема". Останете с нас за повече ежедневни простотии..Биип.

За наваксване..

Както може би предполагате, през последните няколко дена се случиха много неща, за които нищичко не съм споменала-например на рождения си ден бяхме на екскурзия (ВСИИИЧКИ ОБИЧАМЕ ЕКСКУРЗИИ, нали?), Мишето ми дойде на гости, изкарахме си страхотен ден, в който я запознах с всичките си приятели.

Понякога се питам дали не правя блога си прекалено личен, а понякога просто ме мързи да ви споделям, но винаги усещам вина, ако не го направя. Не че ме карате, вероятно дори проверявате блога ми по инерция и ви хваща яд, че съм писала нещо и ще трябва да го четете... (надявам се да не е така де, кой би се надявал другояче?) Но чувствам, че ако не пиша тук, няма да се съхраня в никого, та поне да се пазя в интернет пространството!

Ама че странни мисли са ме налегнали, а трябваше да ви говоря за приятните си емоции от изминалите дни...Но е факт, че отново не изпълних обещанието си да направя блога интимен, да ви споделям всичко, та да знаете, че сега през пролетната ваканция ще пътувам до Полша заради един училищен проект. Не че се хваля, но отиваме само двама човека от цялото училище на институционални разноски...Ще бъдем настанени в полски семейства и аз мисля да взема компютъра си, за да ви докладвам за преживяването. Както се казва "Once in a lifetime opportunity"!

Щяхте и да знаете, че бях на тръни от вчера сутринта, защото мама смяташе да напуска работата си без да има приготвена алтернатива. Щяхме да загубим много, но щастието й е най-важното...Току преди малко обаче се разбра, че преговорите в службата й са минали добре и шефовете й са съгласни да увеличат отдела и да разпределят задачите между служителите, а не мама и още един човек да поемат цялата работа на фирмата. Радвам се, че стана така и между другото "наричането" , което ми подариха Ива, Васи, Стефи, Марто и Теодор, ми казваше тъкмо това: "Голям товар ще ти падне от гърдите".

А колкото до прекрасния ни ден с Мишето-нека кажа, че беше незабравим рожден ден, и искам да благодаря на приятелите си от цялото си сърце, задето го направиха такъв (въпреки, че така или иначе няма да го прочетат)! А ето и малко снимков материал:

цялата тайфа нагъва МакДоналдс

в боулинг залата на рождения ми ден

е, нямаше как с Мишето да не се снимаме "по нашенски"

отново "тайфата" на "местопрестъплението"

аз и Васи празнуваме първия ми ден на 17 като си играем с децата на въртележката

Колкото повече, толкова по-малко...

Рожденият ми ден критично наближава (утре е, хора, утре!) и става нещо странно.. Как е възможно да чакам този ден цяла година и когато вече "чука на вратата"-да  ме е страх,  да не искам да идва никога! Знам, че не може винаги да съм си дете, (добре де, не дете, но you got the point) но защо трябва да става толкова бързо?.. Не искам да мисля за неща, за които възрастните трябва да мислят, не искам да имам грижи и тревоги, свързани с общото благо! :D

Но несъмнено има и добри страни, като например фактът, че идва Мишето, че партито ще се състои където исках аз, че ще има много хора, че точно този уикенд няма да имам курс (по някаква щастлива случайност!)!

А аз имам едно желание, него ще изрека, когато духна свещичките-искам да се върна няколко години назад! Дори да не помня нищо от бъдещето си, искам да бъда (поне за малко!) на село, онова, на което не ходя често. Да съм толкова мъничка, че да мога да се промушвам през дупката на кучето на телената ограда, с по-малката ми братовчедка да избягаме отново, да си представя как съм голяма (колко сега) и не ме пускат навън на дискотека, затова избягвам през същата тази дупка. Нещо, което никога няма да стане...С братовчедка ми да тръгнем отново без посока, да се озовем на ливада с река, да пресечем мостчето и да ни търсят, търсят...но ние да сме на приключение! Ето-до нас е къщата на великаните! Трябва да лазим по тревата, за да не ни чуят, на поляната пасе еднорог, но трябва да му дадем трева, посипана с прашец от фея, за да ни пусне да преминем.

Търсиха ни цял ден, а ние открихме път до безкрайна поляна! Имах чувството, че обхваща целия свят, а наоколо имаше толкова много коне! Представях си, че нагоре по хълма има замък, в който ще ни посрещнат като принцеси и ще яздим конете всеки ден...Намерихме широки каменни стълби, скрити зад иглолистните дървета, тогава мислех, че никой не знае за тях, че ние сме открили пътя към рая! Те се извиваха нагоре и нагоре, гората ухаеше на пръст и приключение, а най-горе имаше градини. Всички бяха оградени с тел, която не притежаваше каквато и да е било дупка. Нямаше замък, нямаше рай, и ние се върнахме вкъщи.

Никога повече не посетих тази ливада, а толкова искам. Разбира се, съществува и страхът, че няма да я намеря, че ще стане като във филма за омагьосаната градина, или че ще се е променила, но я пазя непокътната в спомените си, и искам да се върна именно там!

"Пожелай си нещо..."

Да, пак го направих!

Какво ли не правя за блога си, за вас-читатели, за журналистическата ми кариера! Познайте с кого се събрах тази вечер! Помните ли Калоянчо?-как да не го помните (та той беше обект на моите съвсем първи публикации), но за тези, които не знаят за какво става дума-това е едно изключително момченце с бузи като мекици и глас като милиони метални стружки, което е толкова уникално в своята уникалност, че бързо бързо си забравяш и майчиния език пред неговата странна особа.

Да, можех да си прекарам една спокойна вечер, наслаждавайки се на бащиното огнище, но не-аз реших да видя какво прави моето приятелче Калоянчо. О, тази вечер беше типично в негов стил-масата в ресторанта беше покрита с гормити и бакугани, картите за игра на "Ben 10"-разпилени по пода, аз самата бях обект на психическо насилие и модел на папарашките му снимки. И не само, ами и всеки път, когато ми вземеше карта на "Война", викаше "ААААСОО", а аз (понеже съм момиче), трябваше да казвам "АААСА"-брилянтна логика!

Разбира се, имаше го и елементът на традиционно Калоянчване-поръчване на грамадански ягодов сладолед и естественото му нехаресване (както винаги баща му изяде всичко). Интересен беше опитът на Калоян да си  направи снимка на дупето (сам), бих добавила-несполучлив, та трябваше да се намеся. Също така рисувахме по салфетките с маркери и овъглени шишове, а когато се опитах да нарисувам един от гормитите и показах гордо произведението си на малкото животно, той каза (цитирам):
"Какво трябва да е това? Нещо, подобно на гормит ли?"

Можете да си представите физиономията ми тогава...Е, като цяло беше интересна вечер!
Равносметка:
-1 маркер по-малко
-няколко неврона повече
-едно накърнено творческо самочувствие
Да, Калоянчо обича да ми причинява това!

"Само мислиш, пък не действаш"

Ето ме-лежа си в леглото с празно пакетче шунка и кабел, оплетен в краката. (да, правилно разбрахте-шунка!) Най-ново ми изобретение в кулинарния живот е краставица с пражка шунка на "Тандем". Но с какво ви занимавам?...Честно казано, и аз не знам какво правя...сега и с живота си като цяло. Усещам, че някакси не живея както би могло да се живее, не излизам с приятели почивните дни, защото съм на курсове, а и всички живеем далеч един от друг, не ходя по купони (събиранията ни с Мишето не се броят-тогава винаги е купон), от училище-вкъщи и обратно! И всяка следваща вечер (най-вероятно) ще ме намерите в същото положение като сега. (minus the ham, probably.) И да-много ми е тъпо, но сигурно и на вас не ви е супер, смисъл, редно ли е готините хора (като нас) да прекарват живота в безсмислени занимания? Пф, ако ставаше въпрос, ако бях малко по-смела и импулсивна, бих скочила на някой трамвай за където и да е било и би станало интересно как ще се прибирам после. Но...не съм такава, едно такова пътуване би ми докарало перманентни грижи и вътрешни кръвоизливи, not to mention травмата, която ще ми нанесе за вечни времена, ако не се прибера до седем часа! Но хора-всякакви, както някой си някога е казал, а аз съм си странна птица, ала не е ли именно това, което ме разграничава от другите? Я си представете, че ме виждате на улицата (не ме познавате). Бихте ли отгатнали, че си водя блог, че енджойвам да правя странни неща? Бихте ли прочели в лицето ми, че в момента си мисля как искам да играя хоро в канала, да подложа крак на колоездач, да направя пирует по средата на улицата? О, гарантирам ви, че не бихте!
Може засега да съм "all think-and no do" (странна моя си интерпретация), но някой ден ще направя тези неща! Обещавам ви, а може би и вие ще сте там да гледате!
С обич:
Р.

Мили читатели,

Малко ви изневерявах напоследък.. но не ми се пише в блога, и аз не знам защо. Въпреки това сметнах, че не е редно да мързелувам толкова много и реших да напиша нещо, колкото да знаете, че съм жива.
На село съм и като по чудо тате ми уреди интернет. Не вън си подавам носа в изключително редки случаи и общо взето си почивам на топло. Окупирала съм целия хол, по всеки възможен стол висят мои дрехи, на всяка възможна масичка има по някой шампоан, душ-гел или някакво подобно шишенце, съдържащо въпросна течност.
От начало престоят ми тук не се очертаваше да бъде от най-приятните. Дядо се въртеше наоколо на всеки пет минути, правейки ми забележка за щяло и  нещяло. Баба пък се разнасяше насам-натам с храна подир храна, която буквално иска да набута в гърлото ми. Всичко беше наопаки и разбира се, това, което беше готвила, бе крайно недопустимо до моя търбух, което пък доведе до спор и така нататък. Но сега всичко е наред, дори е прекрасно! На обяд сготвих аз и беше незабравимо преживяване! Представете си, баба и дядо всъщност си мислеха, че знам какво правя! Аз бях като майстор-готвач, а баба-верният ми помощник! Нито веднъж не ми каза кое как се прави и не ми даде акъл..велико! А храната стана чудесна-направих бялото рибено филе в "Маги" фикс с четири сирена (не ми пукаше особено, че е предназначено за пиле), задуших броколи, нарязах зелена салата и краставици, овкусих я със сусамово олио и разни други чудни билки и ликуиди. Направих картофено пюре със зеленчуци и гъби, бе въобще- Mamma mia! (всичко се изяде и облиза)
Та да-живот си живея, но всичко хубаво трябва да свърши, за да почне училището! Така че утре си заминавам, защото Неделя сутринта съм на олимпиада по литература (стигнах до втори кръг-можете ли да повярвате!..то е защото не ги е проверявала класната!!)
Пожелавам ви...и аз не знам какво, но да е яко!
С обич: Ради

Пиеса

На вашето внимание предоставям малка част от моята пиеса, вдъхновена от "Тартюф". Преди не съм писала в този жанр, така че, моля-бъдете милостиви! Както сигурно се досещате, още няма име или има, но е много тъпо. Sooo, ще минете и без! :D

ГЕРОИ:

ПРИСЛУЖНИЦИ:

Жак-син на Васкес; кралски градинар

Ернандо-коняр

Педро-личен прислужник на краля

Росинда-лична прислужница на кралицата; сестра на Клара

Клара-помощничка в кухнята; сестра на Росинда

КРАЛЯТ

КРАЛИЦАТА (Мален)

Васкес-придворен

Гаспар-придворен

Ришел-жена на Гаспар

Вероник-дъщеря на Ришел и Гаспар

Лестат-син на кралят и кралицата; принц на Футция

РАЗБОЙНИЦИ

сещате ли се от къде е? (снимката)
-Рапунцел

ТЪРГОВЦИ

ХУДОЖНИК

 ДЕЙСТВИЕ ПЪРВО, сцена първа

(Нощ в кралската градина. Влизат Ернандо и Педро)

ЕРНАНДО

Аз казвам право-той скоро ще яде пердаха!

Срам няма ли от краля? И него, барабар с баща му,

скоро ще изгонят във конака!  А после-каза ли 

Ернандо или не каза? Градинарска паплач с

богаташките дъщери в кревата!

ПЕДРО

По-тихо ти викай! В тъмнината се

крият най-любопитните уши!

ЕРНАНДО

Запален фитил гаси ли се? Мойта дума слушай-Жак, не Жак,

ще яде голям пердах! Някой ще си отвори устата

и ще го изкарат с бой от на принцесата кревата!

ПЕДРО

Успокой се на часа!

ЕРНАНДО

Тая работа понамирисва,

а мен кога е лъгал ме носа?

ПЕДРО

Кавгата ще избегне само

с помощта на приятелското наше рамо.

ЕРНАНДО

Ааа! От бесило се неще спаси!

ПЕДРО

Какво приказваш? Боже опази!

(чуват се гласове в далечината)

Но сега мълчи и идвай да се скрием,

дървесата са чудесно място за това.

Тайната му ни неще разкрием,

мога да се закълна!

ЕРНАНДО

Е,добре! Дори да се наложи да се бием,

ще го носим като сянка на гърба!

(скриват се; влизат Жак и Вероник, хванати за ръце)

ВЕРОНИК

Ах, нощта е тъй прекрасна и уханна на цветя!

ЖАК

Мен краката ми се подкосяват не от нощната,

а от вашта красота! А цветята, знам, повяхват

вдишали аромата на вашата гръд . И от преданност

луната осветява само ваший път.

ВЕРОНИК

О,мили мой! Аз предана и вярна твоя

винаги ще бъда! Ще обсипвам твойте стъпки

със цветя. Но любовта ни тайна няма да я бъде нивга

и от любовна скръб аз скоро ще умра!

Тази вечер е прекрасна, но е ад във моята душа!

Има думи, тъй неизречими, които аз нося като окови,

и  ме стискат, и тежат!

ЖАК

Не страдай, о, прекрасна моя! Напразно лееш ти сълзи!

Аз вече ти доказах любовта си-обичаме се и това е всичко,

що важи!

ВЕРОНИК

Но съвсем не е така! Ти не желаеш да ме чуеш! Страданието

и най-красивото грози!

ЖАК

Аз казвам пак-пред осанката на любовта

и злосторник ще сведе глава,

а поклон ще прави сам и царя, щом със нашата любов му се похваля!

ВЕРОНИК

Ала ти си полудял! И отричаш всяка моя дума! Слушай ме добре-

това, което ще ти кажа, ме разяжда като чума…

Днес  сгодиха ме за принц Лестат- най-заможният и

сгоден е за мене кандидат. И решено и подписано е то

от краля-и втора дума няма градинаря!

 (започва да плаче много силно)

Съжалявам, ще ни чуят, но да спра аз не умея…

ЖАК

Кажи шега е, иначе ще полудея! Кажи, измами ме,

успя, хитушо моя! Кажи шега е, иначе ще се заколя!

ВЕРОНИК (през сълзи)

Не мога да ти кажа, че  е трик или измама.

Истина това е-шега е на живота само.

Аз не желая-ти мислиш ли че искам

да ме венчаят на Футция за принца!

Аз ще умра! Ще падна покосена,

ако че без тебе да живея, трябва да приема!

Ах, жалка съм, че още тук съм и съм жива,

повярвай,мили, менгеме ме стиска и извива!

ЖАК

Вярвам ти, вярвам ти, любима!

Недей, ти не плачи, не мога да гледам разплакани твойте очи!

Аз ще помисля, ще намеря начин да се спасим,

па макар накрая заедно във измяната да изгорим.

Ти сега не го мисли, утре ще се срещнем тук сами

и всичко ще се нареди!

ВЕРОНИК

Тогава до утре, любими!

ЖАК

Ще го измислим, любима,

думата  помни ми!

(Целуват се и се разделят)

(От зад дървото излизат Ернандо и Педро)

ЕРНАНДО

И таз добра сега! Каква пачавра била е любовта!

Уж истинска, невинна, красива, а после-

дълбока  и жарка коприва!

ПЕДРО

Ами съдбата? Играе си жестоко-

милва те, милва те-щастлив си и-брадва!...

ЕРНАНДО

Шегувах се аз, ала на Жак

палач май няма да му трябва!

Сцена втора

(Лестат, КРАЛЯТ,КРАЛИЦАТА)

(сцена в кралския дворец)

КРАЛИЦАТА

О, Господи! О, Боже! И в сънищата си най-смели

не съм сънувала такваз съдба!

Нашето момче прекрасно да се венчай за

Гаспаровата дъщеря.

Аз ще вдигна пир, ще правя бал,

нека всички разберат Лестат с кого се е събрал!

ЛЕСТАТ

Полека, майко, пощади ме,

не туряй още мойто име.

Не пали се още, не бъди гореща,

не съм аз  имал с Вероник дори и среща!

Аз знам, за хубостта й всеки ми говори,

за красотата й не може да се спори,

ала дали най-важно е това?

Не е ли мила и добра

аз няма да приема вашия кроеж

за моя и за нейния годеж!

КРАЛЯ

Лестате, ти недей се безпокой,

главата си не тормози!

Подбрали сме ти булка-най-прилежна,

добра, красива, мила, умна, нежна.