Малко ви изневерявах напоследък.. но не ми се пише в блога, и аз не знам защо. Въпреки това сметнах, че не е редно да мързелувам толкова много и реших да напиша нещо, колкото да знаете, че съм жива.
На село съм и като по чудо тате ми уреди интернет. Не вън си подавам носа в изключително редки случаи и общо взето си почивам на топло. Окупирала съм целия хол, по всеки възможен стол висят мои дрехи, на всяка възможна масичка има по някой шампоан, душ-гел или някакво подобно шишенце, съдържащо въпросна течност.
От начало престоят ми тук не се очертаваше да бъде от най-приятните. Дядо се въртеше наоколо на всеки пет минути, правейки ми забележка за щяло и нещяло. Баба пък се разнасяше насам-натам с храна подир храна, която буквално иска да набута в гърлото ми. Всичко беше наопаки и разбира се, това, което беше готвила, бе крайно недопустимо до моя търбух, което пък доведе до спор и така нататък. Но сега всичко е наред, дори е прекрасно! На обяд сготвих аз и беше незабравимо преживяване! Представете си, баба и дядо всъщност си мислеха, че знам какво правя! Аз бях като майстор-готвач, а баба-верният ми помощник! Нито веднъж не ми каза кое как се прави и не ми даде акъл..велико! А храната стана чудесна-направих бялото рибено филе в "Маги" фикс с четири сирена (не ми пукаше особено, че е предназначено за пиле), задуших броколи, нарязах зелена салата и краставици, овкусих я със сусамово олио и разни други чудни билки и ликуиди. Направих картофено пюре със зеленчуци и гъби, бе въобще- Mamma mia! (всичко се изяде и облиза)
Та да-живот си живея, но всичко хубаво трябва да свърши, за да почне училището! Така че утре си заминавам, защото Неделя сутринта съм на олимпиада по литература (стигнах до втори кръг-можете ли да повярвате!..то е защото не ги е проверявала класната!!)
Пожелавам ви...и аз не знам какво, но да е яко!
С обич: Ради
Няма коментари:
Публикуване на коментар