Но несъмнено има и добри страни, като например фактът, че идва Мишето, че партито ще се състои където исках аз, че ще има много хора, че точно този уикенд няма да имам курс (по някаква щастлива случайност!)!
А аз имам едно желание, него ще изрека, когато духна свещичките-искам да се върна няколко години назад! Дори да не помня нищо от бъдещето си, искам да бъда (поне за малко!) на село, онова, на което не ходя често. Да съм толкова мъничка, че да мога да се промушвам през дупката на кучето на телената ограда, с по-малката ми братовчедка да избягаме отново, да си представя как съм голяма (колко сега) и не ме пускат навън на дискотека, затова избягвам през същата тази дупка. Нещо, което никога няма да стане...С братовчедка ми да тръгнем отново без посока, да се озовем на ливада с река, да пресечем мостчето и да ни търсят, търсят...но ние да сме на приключение! Ето-до нас е къщата на великаните! Трябва да лазим по тревата, за да не ни чуят, на поляната пасе еднорог, но трябва да му дадем трева, посипана с прашец от фея, за да ни пусне да преминем.
Търсиха ни цял ден, а ние открихме път до безкрайна поляна! Имах чувството, че обхваща целия свят, а наоколо имаше толкова много коне! Представях си, че нагоре по хълма има замък, в който ще ни посрещнат като принцеси и ще яздим конете всеки ден...Намерихме широки каменни стълби, скрити зад иглолистните дървета, тогава мислех, че никой не знае за тях, че ние сме открили пътя към рая! Те се извиваха нагоре и нагоре, гората ухаеше на пръст и приключение, а най-горе имаше градини. Всички бяха оградени с тел, която не притежаваше каквато и да е било дупка. Нямаше замък, нямаше рай, и ние се върнахме вкъщи.
Никога повече не посетих тази ливада, а толкова искам. Разбира се, съществува и страхът, че няма да я намеря, че ще стане като във филма за омагьосаната градина, или че ще се е променила, но я пазя непокътната в спомените си, и искам да се върна именно там!
"Пожелай си нещо..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар