Да, пак го направих!

Какво ли не правя за блога си, за вас-читатели, за журналистическата ми кариера! Познайте с кого се събрах тази вечер! Помните ли Калоянчо?-как да не го помните (та той беше обект на моите съвсем първи публикации), но за тези, които не знаят за какво става дума-това е едно изключително момченце с бузи като мекици и глас като милиони метални стружки, което е толкова уникално в своята уникалност, че бързо бързо си забравяш и майчиния език пред неговата странна особа.

Да, можех да си прекарам една спокойна вечер, наслаждавайки се на бащиното огнище, но не-аз реших да видя какво прави моето приятелче Калоянчо. О, тази вечер беше типично в негов стил-масата в ресторанта беше покрита с гормити и бакугани, картите за игра на "Ben 10"-разпилени по пода, аз самата бях обект на психическо насилие и модел на папарашките му снимки. И не само, ами и всеки път, когато ми вземеше карта на "Война", викаше "ААААСОО", а аз (понеже съм момиче), трябваше да казвам "АААСА"-брилянтна логика!

Разбира се, имаше го и елементът на традиционно Калоянчване-поръчване на грамадански ягодов сладолед и естественото му нехаресване (както винаги баща му изяде всичко). Интересен беше опитът на Калоян да си  направи снимка на дупето (сам), бих добавила-несполучлив, та трябваше да се намеся. Също така рисувахме по салфетките с маркери и овъглени шишове, а когато се опитах да нарисувам един от гормитите и показах гордо произведението си на малкото животно, той каза (цитирам):
"Какво трябва да е това? Нещо, подобно на гормит ли?"

Можете да си представите физиономията ми тогава...Е, като цяло беше интересна вечер!
Равносметка:
-1 маркер по-малко
-няколко неврона повече
-едно накърнено творческо самочувствие
Да, Калоянчо обича да ми причинява това!