"За твоя телефон ще стане и преврат"

Днес се получи малка сага, касаеща любимия ми телефончо. Случи се така, че изчезна и това се разбра едва след училище..затова се организирахме групичката в търсене на "изгубения граал". Обаче го няма никакъв, а е на "без звук" (да не би случайно да звънне в час). Обикаляхме, въртяхме се, та даже чистачката ни се и накара. Накрая просто се отказах и се обадих на мама от телефона на Боби (може да го "мразя", но трябва да му се признае, че беше много мило да ми услужи в момент на криза). И..мама се панира, обаждала се на половин София да спира картата, да търси данните от ЕГН-то на баща ми (за документацията). А същата вечер имаше и родителска среща, та мама издрънкала пред класната, а другите родители подслушвали. Резултат-всички знаят, че на Радина еди-коя си й го няма телефона!
Ами, гадно ми беше, все пак толкова vital информация съдържа...почти целия ми живот, какво ли не ми мина през главата...от кражба до как лежи в някоя шахта и го ръфат канални мишки! Но се държах мъжки и изобщо не ревах! Едвам се контролирах по едно време, но успях, вече съм на 17-не трябва да хленча като бебе!
А ето и развръзката-телефонът ми вибрирал в задния джоб на раницата на Калчо, тъй като съм му го дала да го пази по физкултура!! И двамата тотално сме изключили...Разбирам чак вкъщи от facebook-Васи, още ли не искаш да си направиш?? Мама разбира едва след като е блокирала картата ми, и всички останали родители знаят...а класната (кексчето) щяла да разисква въпроса пред класа..Опази Боже!
Вие се насладихте на "Телефонната дилема". Останете с нас за повече ежедневни простотии..Биип.