 |
| това btw си е моята ръка ^_^ |
неделя, 20 ноември 2011 г.
вторник, 15 ноември 2011 г.
Интернационализация и други сложни думи
Току-що се прибирам (за инфо-10 часа вечерта е), премръзнала до мозъка на костите си (макар че изобщо не съм сигурна, че притежавам кости точно сега, по-скоро са ледени висулки) от СТУДЕНТСКИ ГРАД (за пичовете, които не живеят в София-това е кварталът на чеверметата, кръчмите, фолк дивите, уличните "превъзходни" и..зимният дворец, където заедно със словенската група ходихме на кънки.
След едночасово чакане на автобуса, който трябваше да ме докара вкъщи, аз не издържах и си хванах такси и десет минути слушах как дядото на шофьора е карал някаква испанка да му маже оная работа с хайвер (shake).
Иначе двете полякини тази вечер се преместиха да спят при госпожата си в хотела й. Еми, прав им път викам аз. Сега, като не сме кифли на квадрат (като тях), айде да се уважаваме!.. Затова пък ние с Ива решихме да придружим словенската група+съучениците си, при които отсядат словенците, на кънки. До тук добре, но това включваше двучасово лангъркане из Софийските улици в пиков час и още толкова чакане и пътуване навръщане. Не знам дали си заслужаваше, честно казано, да се въртя като агне на шиш върху заледена повърхност цял час и половина, за цената от 9 лева+загуба на крайник+2 лева такси+слушане на porno live от 50-годишен таксиметров шофьор.
Днес беше толкова динамично цял ден. Пристигайки в училището, имах нелеката задача да разведа една група от учителите из сградата на училището ни. Нелека, защото аз самата се губя из даскало по три пъти на ден, и както може би предполагате, изгубих 6 ВЪЗРАСТНИ ЧУЖДЕНЦИ и ги търсих по етажите, крещейки (на глас) и кълнейки (на ум). С достойнство приех новината, че докато аз съм се правила на екскурзовод, моят клас е правил контролно по английска литература и българска литература, но на новината, че трябва да ходя да ми бият манту някак си успя да ми развали дзен-състоянието. Когато през сълзи (да, пак ревах докато ми бият инжекция, get used to it) за първи път съзрях мехура си от манту, думите, с които изразих радостта си от появата на белега на бял свят, бяха: "Ау, колко е грозно!". А докторът оптимистично добави:" И по-грозно ще става!"
Друга новина е, че си харесах един от словенците. Рус. (с което захвърлям идеала си за тъмнокос и тъмноок изтерзан китарист и го заменям с русоляв и синеок сладур откаченяк) Май и той си ме хареса, защото не спря да ме гони да ме прегръща и фотографира, а на пързалката си държахме ръцете докато караме. Освен това един от много ми "мъже" от 12-ти клас ме изненада "изодзадзе" като ми лепна една..прегръдка. Чувствам се странно неотчуждена-сякаш разбирам тепърва какво е да водиш социален живот извън училище. Какво е да познаваш хора...За вас, които не знаете за какво говоря-ще кажа: странно е.
Цял живот съм се ограничавала в познати и приятели, (но за сметка на това, както казват:"качеството за сметка на количеството") и сега е някак непознато да съм в обкръжението на толкова хора, които не познавам. И нямам предвид чужденците, а хора, с които се разминаваме из коридорите на училището без да си кажем здрасти..еми, любопитно е меко казано да видиш що за хора са. Няма да ги описвам един по един, но ще кажа, че сумарното ми впечатление е, че хората са много повърхностни същества...понякога цялата тази драма ме отдалечава и ме кара да се затварям в "свой собствен свят" (не го използвам като израз, а като изречена истина), където всичко е каквото аз кажа, че и хората са черни и бели.
Утре сме на екскурзия по Пловдив и се надявам искрено да не съм сополива и сънлива, защото тази вечер има голяма вероятно да съм се простудила яко. Ами, това беше от вашата репортерка от мястото на събитието-guru_girl (:
Дума на деня:урбанизация
П/П. Снимки после :)
След едночасово чакане на автобуса, който трябваше да ме докара вкъщи, аз не издържах и си хванах такси и десет минути слушах как дядото на шофьора е карал някаква испанка да му маже оная работа с хайвер (shake).
Иначе двете полякини тази вечер се преместиха да спят при госпожата си в хотела й. Еми, прав им път викам аз. Сега, като не сме кифли на квадрат (като тях), айде да се уважаваме!.. Затова пък ние с Ива решихме да придружим словенската група+съучениците си, при които отсядат словенците, на кънки. До тук добре, но това включваше двучасово лангъркане из Софийските улици в пиков час и още толкова чакане и пътуване навръщане. Не знам дали си заслужаваше, честно казано, да се въртя като агне на шиш върху заледена повърхност цял час и половина, за цената от 9 лева+загуба на крайник+2 лева такси+слушане на porno live от 50-годишен таксиметров шофьор.
Днес беше толкова динамично цял ден. Пристигайки в училището, имах нелеката задача да разведа една група от учителите из сградата на училището ни. Нелека, защото аз самата се губя из даскало по три пъти на ден, и както може би предполагате, изгубих 6 ВЪЗРАСТНИ ЧУЖДЕНЦИ и ги търсих по етажите, крещейки (на глас) и кълнейки (на ум). С достойнство приех новината, че докато аз съм се правила на екскурзовод, моят клас е правил контролно по английска литература и българска литература, но на новината, че трябва да ходя да ми бият манту някак си успя да ми развали дзен-състоянието. Когато през сълзи (да, пак ревах докато ми бият инжекция, get used to it) за първи път съзрях мехура си от манту, думите, с които изразих радостта си от появата на белега на бял свят, бяха: "Ау, колко е грозно!". А докторът оптимистично добави:" И по-грозно ще става!"
Друга новина е, че си харесах един от словенците. Рус. (с което захвърлям идеала си за тъмнокос и тъмноок изтерзан китарист и го заменям с русоляв и синеок сладур откаченяк) Май и той си ме хареса, защото не спря да ме гони да ме прегръща и фотографира, а на пързалката си държахме ръцете докато караме. Освен това един от много ми "мъже" от 12-ти клас ме изненада "изодзадзе" като ми лепна една..прегръдка. Чувствам се странно неотчуждена-сякаш разбирам тепърва какво е да водиш социален живот извън училище. Какво е да познаваш хора...За вас, които не знаете за какво говоря-ще кажа: странно е.
Цял живот съм се ограничавала в познати и приятели, (но за сметка на това, както казват:"качеството за сметка на количеството") и сега е някак непознато да съм в обкръжението на толкова хора, които не познавам. И нямам предвид чужденците, а хора, с които се разминаваме из коридорите на училището без да си кажем здрасти..еми, любопитно е меко казано да видиш що за хора са. Няма да ги описвам един по един, но ще кажа, че сумарното ми впечатление е, че хората са много повърхностни същества...понякога цялата тази драма ме отдалечава и ме кара да се затварям в "свой собствен свят" (не го използвам като израз, а като изречена истина), където всичко е каквото аз кажа, че и хората са черни и бели.
Утре сме на екскурзия по Пловдив и се надявам искрено да не съм сополива и сънлива, защото тази вечер има голяма вероятно да съм се простудила яко. Ами, това беше от вашата репортерка от мястото на събитието-guru_girl (:
Дума на деня:урбанизация
П/П. Снимки после :)
неделя, 13 ноември 2011 г.
"Няма да е все така"
Най-новата новина е, че планувам рождения ден на Мишето в апартамента ми в Ябланица. От месеци се опитваме да се съберем и все всичко се прецаква - тъкмо отиваме за подарък на Лина (защото трябваше да правим и нейния рожден ден) и тя се обажда-"Болна съм, всичко се отменя". Момчетата негодуват, аз се заканвам, че от сега нататък аз ще организирам събиранията...и какво..преди малко Миша звъни да каже, че техните не й дават да си прави рождения ден по неизвестни причини. Просто прекрасно! С всяка изминала дума започвам да осъзнавам яростта си по-усезаемо, а в началото просто приех новината с предубеждението, че нещата ще се наредят.
Баща ми днес има рожден ден. По случая вчера изпекох кекс с ябълки, канела, сметана и лимонова глазура - да си оближеш пръстите..а как мислите отпразнувахме деня-отидохме на сладкарница..мда. Освен това, утре идва Силвия - полякинята, която ще спи у нас от Понеделник до Петък по проекта на разменни начала (ако си спомняте затова ходих в Полша пролетната ваканция). Някои ще кажат "ЯКОО" ..да, ама не! Причини:
1.тя не говори английски (точно така, добре прочетохте, не знае и думичка, как ще се разбираме е мистерия)
2.изпускам цяла седмица училище (което си направо фатално, защото тъкмо набрах инерция в ученето, а точно тази седмица имаме важни контролни и изпитвания, за които после ще трябва да наваксвам не знам и аз как)
 |
| Клаудия и Силвия |
А споменах ли, че мама си изгуби работата?
Та да, всичко е "шитня" в моя живот и надявам се това да оправдава защо не съм писала - просто се опитвам да се справя някак, а и не исках (откровено) да си изливам цялата жлъчка на вас, защото с нищо не сте заслужили да ви обременявам с проблемите си. Но имам нужда да кажа на някого и благодаря, че го прочетохте все пак.
Помнете, че ако понякога ви е скапано, 100% на някой друг също му е толкова тъпо и още 100% някой някъде скача от радост, но моята теория е формулирана по следния начин: "Животът търси баланс и ако се клатушка между емоции и нравствени измерения, то това е временно." Така че спокойно-приветствайте лошите дни, защото след тях идват добрите. На добрите се радвайте докато можете, защото след тях няма как да не дойдат лоши. Залепете си една бележка на хладилника, на която пише: "Няма да е все така".
Абонамент за:
Публикации (Atom)