Всичко нормално и наред докато не стигнахме до последните два часа по английски език! Решихме да направим мълчалив протест и мълчахме на инат цял един час... най-лошото беше когато госпожата каза: "Знаете ли, има за какво да се мълчи. Детето ми почина днес от сърдечен порок." Е, идеше ми да се гръмна! Още по-зле стана втория час когато дойдоха директорката и класната. Излязохме просто хлапета, които си измислят как госпожата ги обижда и са някак невежи и крайно-неподготвени за света на възрастните. Дори горкият Теодор щеше да бъде изключен за това, че не отговаряше на директорката и уж си беше забравил учебниците у тях (защото всички си ги бяхме прибрали).
Когато се прибрах вкъщи, се чувствах като пребита и си легнах, а когато се събудих, разбрах, че баща ми е откарал кучето на нови стопани докато съм спала!
Майка ми дойде и ми изяде нахално ореховия пай докато рови из компютъра какво значи "аьол" (в крайна сметка значи "синко","слушай" и "майонеза"), а аз ревях.
Като си помисля, че утре трябва да ставам отново рано, за да ходя на мършавата йога с майка ми, вместо да карам кънки с класа!
Що за ден!!!
Но...трябва да има и от тези, за да се балансира равновесието в света!
Ще сложа снимка на Лиса, защото ми липсва!
Няма коментари:
Публикуване на коментар