Имало едно време едно малко момиче първа група в детската градина, което обичало да става да пишка докато другите малчугани спят. Всеки ден то шляпало босо по мръсния паркет, за да стигне до гърнето в онази баня, която издавала една такава специфична арома на стерилизатор и напикан чаршаф. НО, скрита в душната малка стаичка точно срещу детските легла, злата лелка наостряла уши, за да разграничи шляпането на босите крака от монотонния звук на детско дишане. Тя почти не мигала, стояла на пост като хрътка, и отмервала крачките на малката пикла. Защо?! Защо я хващала точно пред тоалетната?! Защо я "сгащвала" на местопрестъплението преди то да е извършено??? И така й се карала, че на горката малка пикла телесната течност й засядала, така че нямало проблем да стиска докато всички останали се събудят. Иначе лелката си била съвсем нормално човешко същество...което си имало пролука в системата. Просто детето трябвало да й казва едно 10-15 пъти на ден: "Лелче, нали ще ме пуснеш следобед да пишкам?"...разбирате ли, злата лелка всъщност била доста стара и забравяла обещанията си.
 |
| така изглежда "work place-a" отвън |
Не знам защо ви разказах тази история от детството си. Може би защото сега се чувствам като тази гореспомената лелка на работното си място. Да, точно така - аз РАБОТЯ. Даже в момента съм на работа, макар да не си личи...На 2-ри юли (точно училището свърши) започнах да бачкам на голф игрището в Правец. Не събирам топки или нещо такова, а съм пълнокръвна бизнес дама - отговарям за PRO shop-a. Запазвам часове, продавам стоки, подреждам и пренареждам...всъщност работата е доста сложна, но пък и разнообразна. Няма рамка - "Ти превеждаш текстове", "Ти сервираш на клиенти", "Ти си въртиш г*за за клиенти" - правя всичко: от продаване до сканиране, чистене и смятане.
 |
| това е мое творение |
Живея при леля си в едно от блокчетата на хотела - сутрин стигам го местоработата с колело, а вечер се разхождам край езерото и слушам жабите. Лятото минава, почти не се усеща...но с парите, които ще заработя, ще отида на почивка (дано - иначе просто ще ги похарча за глупости). Хубаво е да си имаш колеги, да те наричат "колежка". Лошо е да забравяш кой какво ти е казал, къде е отишъл и какво си е купил (затова, разбирате ли, се чувствам като онази лоша лелка от историята). Лошо е да работиш от 7:30 сутринта до 8:30 вечерта. Гадно е цял ден да се дебнеш с мухите.
И съжалявам, че не съм писала, наистина. Не защото ми е липсвало, а защото когато го напиша в блога, го помня. Казвала съм и ще кажа и сега - блогът ми не е "вижте колко съм интересна", а е "мястото където пиша какво се случва с мен, защото вие сте стимулът ми да пиша". Вие сте неизвестни, но пак аз имам нужда само да знам, че сте там. Вие сте всеопрощаващи и сега за пореден път ще ми простите празните дни. (подмазах ви се яко, а?)
Как е вашето лято?..
