Това също се преглъща, барабар с потиснатите язвителни отговори от моя страна и пихтиестата "дроболина", но това, което ме вбесява, е че роднините ми са някакви необясними създания, които само следят всяко мое движение и си докладват какво правя, колкото да имат какво да си кажат без да се избият.
Добре де, празниците минаха, ама родата взе, че се пресели в наш'та къща (заради неприятен инцидент, включващ вуйчо, един токсин, една игла, стик за голф и убоден пръст) - леля, бебето и БАБА. И ако мъжката част от нашето родословие са многознаещи бърборковци, то дамската линия (която е далеч по-многобройна) са едни хитри кокошки, които обичат да дават акъл за щяло и нещяло. Например са в състояние да те накарат да се почувстваш виновна, че в 10 часа в Събота вечер ти разговаряш по скайп с най-добрата си приятелка, а не търкаш тоалетната. Съвсем честно.
Иначе имам да пиша още поне 2 поста, несвързани с моите неприятни семейни преживявания, а отнасящи се към купона за 18-я ми рожден ден, несполучливата ми среща (или не съвсем) и културните ми изживявания в къщата-музей на Вазов и преоткриването на 4-тата ми чакра, връщайки се към йогата.
Coming soon, I promise. {}
Минута след като написах поста, си дадох сметка, че мърморещата кокошка съм аз. Всъщност не съм толкова коравосърдечна, обичам ги повече от всичко, и знам, че го правят за мое добро, осъзнавам го. Просто понякога имам нуждата да бъда оставена намира, да не бъда коментирана, фиксирана, следена. Семейството ми е благословия - въпреки странностите си и недостатъците си, макар че се изпокарваме на всяко събиране (често пъти аз съм причината), поотделно всеки е уникално любвеобилно същество, мъдро и разумно. Деца в телата на възрастни и възрастни в телата на деца. И само се надявам някой ден аз да имам удоволствието да усложнявам живота на собственото си потомство (както и на това на брат ми и на сестра ми).
Христос Воскресе (на патерици) :D
