Работещо момиче и ВИЕ

Имало едно време едно малко момиче първа група в детската градина, което обичало да става да пишка докато другите малчугани спят. Всеки ден то шляпало босо по мръсния паркет, за да стигне до гърнето в онази баня, която издавала една такава специфична арома на стерилизатор и напикан чаршаф. НО, скрита в душната малка стаичка точно срещу детските легла, злата лелка наостряла уши, за да разграничи шляпането на босите крака от монотонния звук на детско дишане. Тя почти не мигала, стояла на пост като хрътка, и отмервала крачките на малката пикла. Защо?! Защо я хващала точно пред тоалетната?! Защо я "сгащвала" на местопрестъплението преди то да е извършено??? И така й се карала, че на горката малка пикла телесната течност й засядала, така че нямало проблем да стиска докато всички останали се събудят. Иначе лелката си била съвсем нормално човешко същество...което си имало пролука в системата. Просто детето трябвало да й казва едно 10-15 пъти на ден: "Лелче, нали ще ме пуснеш следобед да пишкам?"...разбирате ли, злата лелка всъщност била доста стара и забравяла обещанията си.

така изглежда "work place-a" отвън

Не знам защо ви разказах тази история от детството си. Може би защото сега се чувствам като тази гореспомената лелка на работното си място. Да, точно така - аз РАБОТЯ. Даже в момента съм на работа, макар да не си личи...На 2-ри юли (точно училището свърши) започнах да бачкам на голф игрището в Правец. Не събирам топки или нещо такова, а съм пълнокръвна бизнес дама - отговарям за PRO shop-a. Запазвам часове, продавам стоки, подреждам и пренареждам...всъщност работата е доста сложна, но пък и разнообразна. Няма рамка - "Ти превеждаш текстове", "Ти сервираш на клиенти", "Ти си въртиш г*за за клиенти" - правя всичко: от продаване до сканиране, чистене и смятане. 

това е мое творение

Живея при леля си в едно от блокчетата на хотела - сутрин стигам го местоработата с колело, а вечер се разхождам край езерото и слушам жабите. Лятото минава, почти не се усеща...но с парите, които ще заработя, ще отида на почивка (дано - иначе просто ще ги похарча за глупости). Хубаво е да си имаш колеги, да те наричат "колежка". Лошо е да забравяш кой какво ти е казал, къде е отишъл и какво си е купил (затова, разбирате ли, се чувствам като онази лоша лелка от историята). Лошо е да работиш от 7:30 сутринта до 8:30 вечерта. Гадно е цял ден да се дебнеш с мухите. 

И съжалявам, че не съм писала, наистина. Не защото ми е липсвало, а защото когато го напиша в блога, го помня. Казвала съм и ще кажа и сега - блогът ми не е "вижте колко съм интересна", а е "мястото където пиша какво се случва с мен, защото вие сте стимулът ми да пиша". Вие сте неизвестни, но пак аз имам нужда само да знам, че сте там. Вие сте всеопрощаващи и сега за пореден път ще ми простите празните дни. (подмазах ви се яко, а?) 

Как е вашето лято?..

Йога и catarro

От няколко съботи посещавам курс по "конделини" йога (би трябвало да е най-старата йога от всички) с майка ми. Общо взето, в два часа всеки уикенд правя дихателни упражнения, всяко от по 3 мин. на ориенталски ритми и се преструвам, че пея заедно с мантрите. Тъкмо почнахме да навлизаме в по-сериозна материя, наместихме си десетте тела, изпратихме сигнал до Космоса и се подписахме в книгата на безкрая..с нетърпение очаквах сета за изгонване на стреса и негативните емоции, когато мама заяви, че не се чувства много комфортно и предпочита да я "караме по-леко"..Затова днес, вместо да взема да си науча уроците по география за предстоящото епично контролно, аз посветих цели два часа от живота в мънкане на "кум-ба-я" bullshits, вдишване и издишване и ..спане 30 мин. на пода, завита с..шалче. Да не говорим, че е едва не се самопогълнах в собствената си кашлица през цялото време на мантрите. Защото кашлям като стар астматик-пушач откакто сестра ми реши, че ще е забавно да ме окъпе с вирусите си посредством множество кихавици в лицето. И сега "не моа се запра", както се пее в една балканска "народна" песен :D Знаете ли какво е адът? Адът е да се дереш като петел в препълнен 204, който отгоре на всичко е и попаднал в задръстване..Адът е да не спиш две поредни вечери от страх да не се задавиш в съня си..адът е да те накарат да пиеш сироп, който има вкуса на сусамено олио (и вероятно е точно това!)
Мисля даже, че мога да си кажа името, кашляйки, да не говорим колко ми е сексапилен гласът
 в момента :D Хайде, шалом, или там както се казва по йогийски :D

Extracurricular: Snow White and the Huntsman

Extracurricular: Snow White and the Huntsman: Не можах да се сдържа на изкушението да изтегля филма от замунда, вместо да почакам още една седмица докато излезе и по кината на изостана...

Балове

Никога не съм разбирала целта на баловете. Цялата тази суетня около някаква вечер ми е смехотворна...И все пак, като малка съм искала да стана (не балерина, макар че имах и такъв период)...абитуриентка. Брей, колко надалеч съм се целела! xD
1.защо трябва да се дават тонове пари за една абсурдна рокля, която не можем да носим никъде другаде?

i mean..wtf?! а има и още по-зле,
да не се лъжем...

Язък да имаш дъщеря..сега разбирам защо едно време са забранявали на момичетата да учат - дай им учебни заведение и те ще го превърнат в модно ревю! Добре, разбирам, това е гала-вечерта, в която можем да се накиприм като звезди от червения килим, да отпразнуваме тееежките 12 години училищен живот, да си позволим да се държим като знаменитости, нищо че сме просто поредния завършващ. Защото какво е "голямото събитие" - няма вече училище...УАУ. Ми, то така или иначе ще си свърши, със или без цялото накипряне..

2. "най-забавната част"  - събирането на цялото семейство!

На дядо и на баба прицеската за един ден! Ох, как изведнъж стана любимка на всички, всички реват, та се късат...А най-якото е, че след като си си правила грима  и косата цели два часа (примерно) сега всеки има за цел да те нацелува и напрегръща докато няма и следа от клафиорския труд. Ама, хайде..всеки заслужава своите 15 минути слава! Наш'то гардже е най-хубавото!

3 ." 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,вале, дама, поп, асо" 

Ау, как ОБИЧАМ да се вдига тупурдия в целия свят..добре, разбрахме, можете да броите...то оставаше и 12 години да не се научите...защо просто не викате: "ЗАВЪР-ШИХ-МЕ" или нещо такова по-...кратко?! И се ръкомаха...докато всички заприличат на горди потомци на виден немски диктатор:

ХАЙЛ!

4. "Един неразделен клас"

Как само ще ни липсват зубърката на класа, най-подмолния подмазвач  и оня тип, който не се е къпал с години...Изведнъж не можем да си представим живота си без тях! Ма пък иначе ни е е веселко..после, като пуснат оная прочутата песен за неразделния клас, можем да си поплачем, за да не изглежда, че се радваме на раздялата с някои индивиди...

5."Пия само по два повода - когато имам абитуриентски бал и когато нямам."

" Е сега вече мога да се усмъртя! Що да си прекарвам последната вечер с класа си адекватен като мога да докажа още веднъж каква селска бъчва съм!"  Знаете ли какво искам АЗ да видя? Как се забавлявате без да сте пили нищо, как си казвате в лицата какво мислите един за друг без допълнителната помощ на спиртни напитки!

6. Джип, лимузина, Александър Невски, хотелче и дискотечка.

Не знам откога е тази традиция - балът, ама вече взе да става прекалено банален целия процес по "балуването". Ако времето е ОК, намерете ливада, направете си истински бал със жива музика, светещи фенери, викториански маски, леки ордьоври вместо шопската салата! Отидете с "парти бус" или в карета...на слон, на мотор...Няма и да имате нужда от "SIN CITY" или някаква друга там чалготека, на която ходите попринцип всяка друга събота!

Oh, еми схванахте горе-долу картинката, няма нужда да продължавам... Несъмнено балът има и много хубави страни, за щастие са повече от лошите, предполагам, че затова продължава да просъществува като традиция. Дразни ме схемността на цялата процедура. Дразни ме, че всички се поддават на системата, независимо възгледите си. Ако съм бил метълист, няма да дойда с тениска на Nirvana, а с черен костюм (ама нали..все пак съм си останал верен на природата, щото е черен...). Всеки е свободен да бъде някой друг за една вечер, да бъде себе си, но под друга форма. Може би единственото озадачаващо нещо около баловете е, че атмосферата е магическа и напомня на първата Коледа, която си спомняме. Нещо ново и различно е...да не говорим колко снимков материал се набавя за facebook! ;D 

За моя бал обмислям да дойда или като древногръцка богиня, или като извънземно. FUCK DA SYSTEM! :D

РОДА

Противно на всякаква логика, аз МРАЗЯ семейните празници. Особено Великден. След като вече не съм дете и не съм център на цялото внимание, и след като вече никой не смята за забавно, че чупя всички яйца, за да си намеря бияч, аз официално анатемосах първия си Великден като пълнолетна. Не боядисвах яйца, не обикалях църква като муха без глава, не играх на лимбо под църковната маса. А защо ненавиждам празниците? Защото означават масово събиране на цялата роднинска идилия до десето коляно - баби, дядовци, лели и вуйчовци, барабар с ревливата челяд. Айде, това не е проблем, но вижте, дойде ли време да се "сяда на маса", се почва - ти нищо не ядеш, сипи си дроболина, не си слагай толкова оцет, излизай навън по-често, не стой на компютъра толкова много, играй ръченица на балкона!..
Това също се преглъща, барабар с потиснатите язвителни отговори от моя страна и пихтиестата "дроболина", но това, което ме вбесява, е че роднините ми са някакви необясними създания, които само следят всяко мое движение и си докладват какво правя, колкото да имат какво да си кажат без да се избият.

Добре де, празниците минаха, ама родата взе, че се пресели в наш'та къща (заради неприятен инцидент, включващ вуйчо, един токсин, една игла, стик за голф и убоден пръст) - леля, бебето и БАБА. И ако мъжката част от нашето родословие са многознаещи бърборковци, то дамската линия (която е далеч по-многобройна) са едни хитри кокошки, които обичат да дават акъл за щяло и нещяло. Например са в състояние да те накарат да се почувстваш виновна, че в 10 часа в Събота вечер ти разговаряш по скайп с най-добрата си приятелка, а не търкаш тоалетната. Съвсем честно.

Иначе имам да пиша още поне 2 поста, несвързани с моите неприятни семейни преживявания, а отнасящи се към купона за 18-я ми рожден ден, несполучливата ми среща (или не съвсем) и културните ми изживявания в къщата-музей на Вазов и преоткриването на 4-тата ми чакра, връщайки се към йогата.

Coming soon, I promise. {}


Минута след като написах поста, си дадох сметка, че мърморещата кокошка съм аз. Всъщност не съм толкова коравосърдечна, обичам ги повече от всичко, и знам, че го правят за мое добро, осъзнавам го. Просто понякога имам нуждата да бъда оставена намира, да не бъда коментирана, фиксирана, следена. Семейството ми е благословия - въпреки странностите си и недостатъците си, макар че се изпокарваме на всяко събиране (често пъти аз съм причината), поотделно всеки е уникално любвеобилно същество, мъдро и разумно. Деца в телата на възрастни и възрастни в телата на деца. И само се надявам някой ден аз да имам удоволствието да усложнявам живота на собственото си потомство (както и на това на брат ми и на сестра ми).
Христос Воскресе (на патерици) :D

Екскурзия и...още нещо ;)

Докато тъгувахте за мен, аз събирах материал, за който да пиша. Ходих на екскурзия до Тетевен и Съевата дупка и вчера бях на истинска дискотека с охрана, fake IDs, шотове и всички екстри.

с Кхалиякиянците в автобуса (аз се подавам
най-отзад)

Тетевен остави впечатлението на градско село у мен - целият град като че ли се разполагаше покрай централната улица, а местните зае*аваха турските си сериали, за да ни погледат съвсем не по клюкарски. Тетевенските момчета ни подсвирваха и подвикваха като на стадо овце, а тетевенските момичета гледаха как да си върнат вниманието на мъжката част от населението като ръсеха цинизми с къде скрити, къде не, сексуални намеци.
Класът ни не се разцепи, а намерихме заедно място за ядене. Голяма идилия беше...ситуираха ни в интимна стаичка с две големи ъглови маси, в приятен балкански ресторант. Ние се наредихме досущ като две чорбаджийски фамилии - с цялата многобройна челяд. Тази шега остана през цялото време, имаше забавни подмятания за "кражба на невеста", както и викове от сорта на: "Нашата рода поздравява вашата с еди-коя си песен" .

едната "рода"- чорбажи Еви с целия си харем

Ако в началото не бяхме гладни, то след двучасово чакане вече примирахме от глад! В самото начало сервитьорката ни предупреди :
-Само да знаете, че ако ще си поръчвате пици, ще трябва да чакате около час-час и нещо
Еми, да си бяхме поръчали пици, дет се вика! :D Димящите ястия започнаха да прииждат едно по едно и 18 чифта очи се впиваха в чуждите чинии. За чуждо нещастие яденетата не идваха по хронологичен ред и едни от първите поръчали си трябваше да наблюдават как някои от нас ядат, което само по себе си е дяволски трудно, защото междувременно се опитват да се преборят с манджените ухания, да сдържат сълзите си и да прикриват звуците от къркорещите си стомаси.

random picture на пещерата

В "Съевата дупка", докато другите наблюдаваха някакви измислени скални образувания, които наподобявали еди-какво си (аз виждах само скали, и никакъв Ботев, Христос, жаба или замък), аз мислех как няма да издържим и ден ако сега нещо затрупа входа на пещерата. Кроях планове и давах воля на онова въображение, което отказваше да види образа на Ботев в скалната маса - имах една бутилка вода, но никаква храна...вероятно ще издържа около седмица преди да се   "самоубеся и да изчезна безкрайно". Боби ще е първата жертва на канибализъм, защото ме дразни и постоянно дудне като някоя тетка:"Внимавай да не се хлъзнеш, внимавай да не си удариш главата.."А колко би било яко ако арената в "Игрите на глада" беше пещера...като в "Скитница"!!

Като споменах "Игрите на глада"-ходих да го гледам в мола на 23-ти (*премиерния ден) сама. (мога да заявя гордо) И за първи път си позволих да ям салата с малко лук...а момичето до мен взе, че ме заприказва :D Нищо де, тя явно нямаше против, пък и аз изразходих цяло пакетче дъвки! Коментар за самия филм в Extracurricuar

моят продълговат сандвич
и двата обли на Кики в
непринудена поза.

Стана време и за любимите ви моменти-моите пиянски изцепки!
План за ходенето в тази чалготека имаше отдавна, а заминаването на наш'те за село задейства желанието ми да отида. Речено-сторено, ама наш'те заявяват, че ще се върнат в Събота вечер...която удря плесница на моите кроежи. Звъня да кажа, че всичко пропада, след което плановете на пътуващата ми рода, се променят отново, барабар с моите. Задействам се - трябва да си намеря дрехи за дискотека, да не говорим, че арсеналът ми от обувки е твърде беден и съвсем неподходящ за случая. Изръсвам се за черна кожена рокля, която прилепва по тялото, и червеникаво кожено яке, което допълва тоалета, пристягайки се под гърдите. Правя си (добре де, правят ми) плитка в стил Катнис, Боби идва, яде мазни Макдоналдс неща, дразни ме, бия го на карти, тръгваме за дискотеката. На входа й, двама мамути-бабити явно не могат да четат ли, какво ли - ми заявяват, че нямам 18! След повторен поглед, ме пускат и навлизам в "непознати води". Ми, не ми е мястото там, аз го знам, другите го знаят. Цяла вечер седя сконфузно и гаврътвам някоя-друга текила (общо изпих 20ина), мъча се да се абстрахирам от чалга тоновете и да не направя някоя глупост като да отида в мъжката тоалетна вместо в женската (еми, не ми се получи :D) Казвам си: "Тази нощ не си доброто, послушно дете на класа, тази нощ си пълнолетна уверена кифла!" Е, да, ама едно е да се каже, друго да се направи. В крайна сметка бродя като бездомник из цялата дискотека и рева неистово. Мда.
Довличам се до вкъщи и друг спомен нямам. Сутринта се събуждам с главоболия (защото сякаш имам няколко глави и ме болят едновременно), Боби ми помага да оживея, кара ме да хапна нещо, ама аз просто имам чувството, че единственото, което мога да погълна е голяма кана с вода.
И да..текилата не е моето пиене, избива ме на няква безпомощна истерия, неприсъща нито за мен самата, нито за кифлата, за която се представях (кръстих си я Рени - от Ирен, руска проститутка).

Общо взето е това :D И се убеждавам, че водата е най- необходимото независимо от ситуацията, а най-вече ако се намирате в пещера пълна с текила! :))

Birthday Frenzy

"пълнолетие" е с главно "п" и липсва една запетайка (ама кой ги вини, че са я  изяли),
но все пак тортата беше божествена, а аз духнах всички свещички наведнъж!

Лежах в топлото си, пухено легло до 10..не можех да го отлагам повече, трябваше да се изправя както от кревата, така и срещу простия факт, че съм официално пълнолетна. Намирах утеха в това, че фактически съм се родила в 11:05 сутринта, и имах още около час псевдодетство.
Всъщност аз не се чувствах по-различна, нямах познатата тръпка на очакване няколко дена преди това, бях скочила направо на "последна фаза"-примирение.
Пф, 18! Кога?? Значи ли това сега, че ще трябва да правя всички избори сама? Това сериозно ме плаши!..
Нямам спомен какво се случи след като официално потвърдих, че съм будна. Ядох кисело мляко с мюсли и бавно умирах от захарна болест от предозирания мед, после в нас беше тихо - мама излезе, баща ми и брат ми отидоха на разходка, аз киснах под душа и пях компилация на Taylor Swift и Pussycat Dolls. През 5 минути проверявах кой ми е честитил по соц. мрежите - за мен има много голямо значение да видя, че приятелите ми са се сетили за мен (нали..въпреки birthday remainder-a), след което мама реши, че ще ме води на църква, за да четат литургия в моя чест. Без да навлизам в неприятни подробности, ще кажа, че точно днес в т.нар."храм Свети Седмочисленици" имаше погребение със мъртвец и всички екстри. И аз се разревах, защото ми стана кофти, че имам рожден ден при положение, че хората умират..с какво право аз трябваше да се забавлявам и да ми е rainbow-празнично??..
"Попа", който приличаше на някой, който без проблем би могъл да продава в квартална бакалия и в свободното си време да джитка белот, чете там нещо, "пя" , когато стигна до частта, в която трябва да каже името ми и на някои близки, то не бях ли "Карина", "Дарина", а мама бе мистично прекръстена на "Жулиета" (от Николета). А освен това съм почти сигурна, че каза: "...и Света МУ духа" (та аз..естествено избухнах в смях и засрамих мама).
Много ме садна историята с църквата, и се ядосах..как може мама да е толкова наивна?? Все едно един поп като каже две-три думи, Бог вече ще ни "носи на ръце", пък и на попа трябва да му се даде солидна сумица, да подслади иначе тежкия си живот.
На излизане също се простихме с около 10 лева, за да дадем на тоя и на оня. Абе, изобщо..
Свихме по "Витошка" обратно към вкъщи, имах час при фризьорът Оги. И тук беше една идилия:
Какво казах на Оги:
-Изсуши ми косата надолу, за да има обем. Отгоре ще я приберем с шнолка, а надолу - букли.
Как ме направи Оги:
Изправи ми и иначе правата коса, така че да ми залепне за главата и сложи една бабешка фиба за цвят. За 30 лева!!


Еми, много се ядосах, ама трябваше да тръгваме и нямаше време да се разправям. Затова като се прибрах вкъщи, си вдигнах косата на опашка..Еми, мерси за фризурата, аз можех само да си измия косата и пак да стои по-добре.
Беше ми криво и реших, че с такава "прическа" няма нужда от официален тоалет, затова просто си сложих един гланц и това беше. Мама, естествено, се развика, че не съм "самата радост и сияние" и не уважавам празника, а аз преглътнах желанието да скоча през вратата на колата и да се скитам цял ден из полетата по пътя София-Правец.

"застреляната" физиономия (както я нарича мама)

Събрахме се цялата рода-баба, дядо, леля, вуйчо, кумата на леля, бебето, Мишето и Лина. Веднага ми стана по-добре с Миша и Лина до мен, вече бях щастлива - не заради рождения ден, а защото сме всички заедно. Това е и хубавото на тези празници - че ги споделяш с любимите хора!

...шопска, мешана, пилешки пастет, сьомга, гъши дроб, пилешко с топено сирене, късчета в корнфлейкс-горе-долу това включваше нашата вечеря-обяд (аз ядох салата "На боса"-която представляваше чери домати, маслини и рукола-досущ като за тревопасно като мен, и спанак със сирене..). Две бутилки розе "Terra Tangra"- от личната колекция на Христо Стоичков, и с Миша и Лина се усмихнахме :DD  На връщане в колата с наш'те подпявахме английски пиянски песнички от 8-ми клас, а брат ми се включи щом подхванахме "Зеленчуци който не яде.."

все едно и баба пее на Софи същата песен,
ама "Финко" (както я наричаме) не е балък да се хване :D

Няколко часа по-късно (към около 5 сутринта) аз се събудих, леко замаяна от действието на виното. Задушавах се съвсем сериозно, затова отворих прозореца и вдишах дълбооооко утринния софийски въздух. На улицата беше сумрачно и празно. Изпитах едно такова желание да изляза, да се разходя, да побягам. Затова се промъкнах на пръсти до коридора, грабнах якето и кецовете, мушнах си личната карта в джоба - ако случайно ме спре патрулка ще ми хареса да им видя физиономиите, щом разберат, че съм пълнолетна и тичам за здраве.
Като някой Гринч, се изнизах през прозореца (на първи етаж сме, не бойте се ;P) и си вървях след една полицейска кола докато стигна до т.нар."лайняна пътечка", където разхождах Лиса (помните ли я?), когато беше с нас. Адреналинът от чувството, че правя нещо нередно бе изритан от удоволствието, че всъщност не правя нищо нередно, а след това от страха, че наш'те могат да ме хванат. Едва навършила 18 и вече "изпитвам системата", търся някоя-друга пукнатина, предизвиквам ситуация, в която ще ми кажат: "Не може", а аз ще отвърна: "Дали?"

П.П. Благодаря на вас, за изключителното ви търпение с моите настроения и мързел..и дъълги, дълги постове, които не могат да компенсират за още по-дългите дни с ни вест, ни кост от мен! Обичам ви много, даже да не познавам повечето от вас (не се стресирайте, аз съм безобидна)! 
Специални благодарности на Криси (моята съ-блогърка), че ми даде оня тласък (който беше прекалено мил, за да го нарека "шут в мързеливия задник") да продължа с блога.

Малките удоволствия в живота и xy-хромозома размишления

5 дена до моето пълнолетие, а аз си купувам 4 бебешки пюрета в Била. Наблягам на си, защото ги купувам за себе си - две сливови пюрета, една каша с овесени ядки и едно пюре от ябълки и боровинки. Редя се аз на експресното гише, а зад мен двама дневни пийняци (не бъркам думата, просто използвам нейния по-достоен заместител като вътрешна шега м/у колеги) лаконично отброяват стотинки, за да си закупят шише бира.
Лечител. Ловец. Свещеник.
Това са били професиите едно време, а ако човекът не е ставал за нито едно от тези, са го пращали по света и е ставал..писател. Това каза мама когато й споделих, че искам да се занимавам с журналистика. Та, съответно, аз съм почти пълнолетна мръвка месо, която яде бебешка храна (защото, damn it! it tastes like rainbow!), пие като достоен представител на клана Манчеви, и никога не си е имала..гадже. ("гадже" винаги ми е звучало  като "гардже", therefore - тъпо.) Но, нека го "побългаря" като го нарека бойфренд. На мен ли ми се струва, или мъжете по улиците ме гледат сякаш съм "ей-сега-готова-за-разплод", а момчетата на мойта възраст виждат в мен единствено торбата с бебешко пюре?!
Но пък не съм ли искала именно свободата, която притежавам, винаги? Да съм независима? Не плаша ли момчетата твърде много, нима проблемът не е в мен както винаги съм си мислела??
Ох, защо мъжете са толкова сложни за разбиране?! Всъщност може би са ужасно елементарни и аз отказвам да повярвам, че са толкова плитки - какво искат: красиво секси момиче, което да ги поставя на пиедестал и общо взето да е майка им, но да угажда и на пубертетския им нагон. Това ли е?? Отказвам да го приема! Но всъщност ако питате едно момче какво търси у едно момиче, едва ли ще отговори: "Да е интелигентна, за да можем да говорим за всичко. Да отстоява на мнението си, да има смелостта да ми се опълчи понякога. Да сме равностойни партньори." Не, това ще го отговори 30  -и няколко годишен мъж, който се е наживял.
Е, да, ама аз не съм некрофил.  See my dilemma?

И за да не ставам пошла като обсъждам момчета, момчета и момчета (но трябваше да има и такъв пост, за да не си помислите, че съм фашистка или нещо такова) като първата кифла в мола, ще ви споделя за рождения си ден, който ще организирам в стил  "Поредния ергенски запой".

1.първите дни на априлската ваканция
2.вилата ми в Ябланица
3.цялата компания (тези, за които сте чували, тези, които не помните (вие май мен забравихте даже) и тези, които не знаете)
4.all-you-can-drink мокър бар
5.моите коктейли "Oh, babe knockout"

Достатъчно ли е да ви потекат лигите?..За бивши, настоящи и бъдещи алкохоляги без задръжки (шегувам се, разбира се), този рожден ден ще бъде LEGEN-WAIT FOR IT-DARY!!
Aх, малките удоволствия в живота - да се наядеш, да подремнеш, да попийнеш!

Поздрави от мрачна София в зародиша на пролетта! :**

Ваша,
Ради