O, хепи дей! :)

and I was like:"YEAH!!"

and they were like:"YEAH!!"

Еми, друго си е да ви кажа индивидуалният живот (демек без мама, тати, прочее). Лина и Мишето дойдоха и аз не пропуснах възможността да поръчам 3 големи пици+еднолитровка Туборг зимно (става, ако се питате,  не е нищо особено обаче) и да поканя Марто, Боби и Калчо (който пък беше рожденник), за да полеем, че сме се събрали. Куул, ама наш'те изведнъж се прибират и казват:"Ние ще пътуваме за Разград и ще останем до Неделя"!!! И аз не мога да се нарадвам на възникналата ситуация!! Народът около мен скандира и вече крои планове и схеми как да останат да спят при нас вечерта. За щастие всичко се нареди прекрасно, с изключението, че на другия ден (тоест днес) имаме класно по литература...над 20 и кусур произведения...
Бързо се групираме по стаите-едните учат, другите се контят да излизат за награждаване. От учещата група оставам само аз, защото момчетата са пратени за МакДоналдс и..спомняте ли си "мисия Шехерезада"?,та и такова за товато. :D
В крайна сметка по едно време се сбрахме край масата с чанта, пълна с хамбургери и картофки, на по чашка от домашното винце на Михаеления дядо и изкусно направеното наргиле с ябълков тютюн.

Bulletpoints на вечерта:
-когато (както винаги) счупих чаша и всички ходеха като с пръчки в задника, за да не си пробият случайно чорапа..барабар с крака!
-когато видяхме, че Боби вече си е пробил чорапа..и той реши, че ще е забавно да ни гони, тикайки миризливия си крак в ужасените ни лица;
-когато имитирахме учители докато не се накъкахме от смях;
-когато една мандарина цопна в чашата с вино и аз я облизах;
-когато Марто се обади на бившия ми класен (и настоящ на Лина и Мишето) и каза:"Ало, господин Пигулев ли е? От топлофикация се обаждаме..Имате ли топла вода? Да..еми, измийте си краката и си лягайте!!!" xDD
-когато Мишето попита:"Има ли топла вода?" и аз високомерно отговорих:"Много ясно, това е София, не ти е Етрополе!" и...те взеха, че я спряха!! И парното!!

Тази сутрин станахме в 5, за да "четем" по литература. Боби прочете ВСИЧКО, което може да се прочете БЕЗ цикъла "Епопея на забравените", а аз прочетох САМО "Обесването на Васил Левски"..знаете ли какво ни се падна?? На него-именно "Епопея", а на мен-хаха.."Обесването" xD

И така..за толкова пари, толкова! ;** P.S. Калчо, много добре ти отпразнувахме рождения ден!! Сега в Петък пак! :D

Джуджи, нет шопинг мания и овчо биле

Моите любими Кхаликиянци (Ива, Васи, Стефи и Калчо)миналата година измислиха коледния обичай да си подаряваме подаръци, ръчно изработени от нас самите. Естествено, аз омазах цялата си стая с лак за дърво, тъй като им бях замислила ключодържатели с техни инициали. Получиха се що-годе...но ето че денят на "размяната" настъпи и моите мили ключодържателчета засрамено увесиха нос пред цветето-диадема от Стефи, ръчната свещ от Калчо, плетеният калъф за телефон на Васи и..МУНЧО-любимата ми парцалена кукла травестит, с която спя всяка вечер (от Ива).

Затова тази година моя милост изрита високомерно джуджетата на Дядо Машко (както му казвах като малка) в..хм..островърхите шапки, и измайстори нови-новенички подаръци за четирите ми мили дружки. Много ми се иска да ви ги покажа, но от съображения за сигурност (може някой от горепосочените да се полакоми и да погледне), ще се въздържа и ще си въздишам от гордост сама.

Следваща точка, която трябва да покрия, е новозавъдената ми мания към интернет пазаруването! То не е grabo, kolektiva, kolektivno, deals...Вече получих розовите белезници с пухчета, които поръчах за подарък за Коледа на Мишето, "овчето биле" (за което ще ви кажа след малко) и чакам дванайсет-левовата си mp3-ка, която ще ми е подарък от наш'те :)
Интересен факт: Първо, всички "диспечери" ОБОЖАВАТ да ми се обаждат по време на часа, за да потвърдя поръчката!! После, белезниците, които бях поръчала от ..:D не се смейте, но..от сексшоп, ми бяха доставени от една 60-годишна жена. Ужас, хвана ме срам...(blush), щото, да, на пратката си пише, че нещото идва от въпросния магазин.Еми, освен да кажа на Мишето със здраве да си ги ползва :D

Та, "овчо биле" е всъщност нещо, известно под името "тривитаминол" и се използва във...ветеринарната медицина за сгъстяване руното на овцете. Вчера съм чела отзиви от всевъзможни сайтове и в крайна сметка си го поръчах...СПОКОЙНО, напълно безвредно е за хора, даже фризьори и дерматолози го използват. Еми, направих си маска и кво да кажа..косата ми е като на млада овчица..На пипане е като да галиш куче. :D ...

Последно за днес, Мишето и Лина ще да идват да ми подосаждат в Сряда. Ще останат да спят у нас, защото са спечелили някакъв си проект и са на награждаване. Ще си "спим" на пода (cool, huh?) , като може и да дам на някоя да спи на леглото, в зависимост от това колко пари ми даде :DD Това е хорица!! До свиденье, ваша: предана овчица :*

Премеждия и "мисии"

Днес новината на деня е, че ме блъсна автобус! Но ми се размина..и ми се разминава цял ден. И по типичен ретроспективен модул (имитирайки някои велики писатели в областта на прозата и не само) ще ви разкажа на кратко премеждията си днес, след което ще премина към т.нар. "мисии" , които извърших в Събота. Имам да разказвам и за рождения ден на Мишето, но всичко с времето си!

1.Днес
Интересно нещо е шестото чувство! Още Неделя вечерта си имах предчувствие, че тая седмица няма да е от най-великите. Знаете ми теорията за понеделниците (както ти тръгне Понеделника, така ще ти е цяла седмица), та смятайте какво ще трябва да очаквам занапред, имайки предвид, че ме блъсна градски транспорт. Но първо ми се размина на косъм да ме изпитат по география, при все че не бях учила. И това може да не ви звучи много интересно, но да бъдете изпитвани от говорещо изкопаемо от епохата на палеозоя над целия материал, включително въпроси като: "Къде се намира река Русокастренска?"-та това дори Google Chromе не го признава, или "Кога е основан резерват Силкозия в Странджа планина?"! Ми, не знам, госпожа, чакайте да хвърля на боб и ще ви кажа!
Но както споменах, се разминах само с едното показване на анормалната релефна форма Стражата (за който не знае - представлява плато в синклинала и се намира над Габрово).
След това получих контролното си по биология, където общо взето госпожата е драскала наред, пишейки отгоре съвсем същите неща. Както казва Ейдриън Моул: "Да му се невиди и късмет!"
Мисля си...ако не бях останала за измисления час по математика при заместничката, която прилича на нещо средно между чинчила и скален орел, ако не се бях туткала в очакване да разбера дали ще имаме история за 2-ри път през тази учебна година...може би нямаше да ме сполети съдбата да се срещна "очи в очи" със студената броня на автобусна линия __(неизвестна). Всъщност, може да звучи парадоксално, но сблъсъкът ни беше красив по един странен начин.

Описание на ситуацията:пресичам си аз (на бегом, за да не бавя колите) на пешеходната пътека, светофар няма, колите са спрели на задръстване. Тъкмо съм казала "чао" на Калчо и той е от другата страна на улицата. Изведнъж, ненадейно и изневиделица, съвсем на края на пътеката, някъв автобус се изсилва и ме бишка странично, при което аз падам на 10метра от произшествието. Стъписана, кална и неадекватна, някакси успявам да се изправя, а шофьорът ми крещи нещо от сорта на: "Абе, ей, момиче, накъде си се разбързала?!" Аз не мога да се сетя как да му обясня, че това е пешеходна пътека и в главата ми бръмчи само думата "зебра" Еми, хубаво, ама не искам да ставам за посмешище на целия автобус, затова мятам един бърз поглед към ококорения Калчо от другата страна на улицата и..бегом та в нас. Някак се държа да не се строполя по пътя, но когато разбирам, че джоба на якето ми се е продънил и ключовете ми са паднали някъде си и няма как да се прибера, вече се предавам и започвам да лея сълзи от шок и гняв. Капят сълзи, текат сополи...бе, неприятна гледка общо взето...но се поокопитих и реших да тръгна към работата на мама и от нея да взема ключове за вкъщи. За да стигна до там, обаче...трябваше да взема автобус, който върви по същата линия...faith is a bitch!


Негативи на ситуацията:
-останах без ключове;
-ръката ми е натъртена...егото ми също;

много ли искам?!

-дънките ми вече не стават за нищо.
-Едуард не ме спаси...мамицата му!
Позитиви на ситуацията:
-имам за какво да пиша...finally!
-в знак на съчувствие мама ми купи сливов и боровинков пай и ме заведе на сладкарница;
-винаги съм искаха да участвам в катастрофа (странно, но факт...в списъка "преди да ударя камбаната" ми е!)-->check!
-ако утре решат да ме изпитват по нещо, ще кажа с гордост: "Госпожо, блъсна ме автобус и бях твърде травмирана, за да се занимавам с пошли ученически дейности!"
Final words:
Като цяло, всяко зло за добро...разминах се леко и все пак ми треперят коленете като си спомня!!..Странното беше, че секунда преди да ме изблъска автобусът, съзнанието ми отчете, че ще се случи. Казах си: "Ради, сега ще те блъснат". Weird, huh?


А сега за Събота:
Предистория: мама замина за уикенда на поход с колеги в Пловдив, а тате и малкия (наричам го "бебето", да не се учудите) отидоха на хижа, така че моя милост си направи индивидуална програмка, която се състоеше от няколко "мисии":

Мисия:"Сама вкъщи" (включва)
-спане до късно
-разхождане по бельо без свян от родителско тяло
-изяждане на всичко, що ми хареса, от хладилника
Мисия:"Пълна промяна" (включва)
-фризьорките услуги на Оги от фризьорския до нас
-едночасова тренировка във фитнеса
Мисия:"Пепеляшка" (включва)
-изчистване на цялата ми стая (бърсане на прах, подреждане, прахосмукиране, изхвърляне на "новите форми на живот", или иначе казано-кошчето за отпадъци в моята стая)
-правене на кекс със сметана, канела, шоколад, ванилова есенция и орехи
Мисия:"Шехерезада" (включва)
-пафкане на ягодово-млечно наргиле докато кекса се пече
-гледане на fairytale-тип филмчета.

В крайна сметка, накрая главата ме заболя, изпих един Ацетизал и си легнах :DТука вече почна мисия "Спящата красавица" :D A на сутринта бях по-като "Красавицата-Звяр".
Ами, това е update-a що-годе...ще гледам да пиша в близките дни ако има някакво движение, но засега всичко е "развитие в застой"!

Картинка на деня: (мързи ме да пиша, но не и да снимам)

това btw  си е моята ръка ^_^

Интернационализация и други сложни думи

Току-що се прибирам (за инфо-10 часа вечерта е), премръзнала до мозъка на костите си (макар че изобщо не съм сигурна, че притежавам кости точно сега, по-скоро са ледени висулки) от СТУДЕНТСКИ ГРАД (за пичовете, които не живеят в София-това е кварталът на чеверметата, кръчмите, фолк дивите, уличните "превъзходни" и..зимният дворец, където заедно със словенската група ходихме на кънки.
След едночасово чакане на автобуса, който трябваше да ме докара вкъщи, аз не издържах и си хванах такси и десет минути слушах как дядото на шофьора е карал някаква испанка да му маже оная работа с хайвер (shake).

Иначе двете полякини тази вечер се преместиха да спят при госпожата си в хотела й. Еми, прав им път викам аз. Сега, като не сме кифли на квадрат (като тях), айде да се уважаваме!.. Затова пък ние с Ива решихме да придружим словенската група+съучениците си, при които отсядат словенците, на кънки. До тук добре, но това включваше двучасово лангъркане из Софийските улици в пиков час и още толкова чакане и пътуване навръщане. Не знам дали си заслужаваше, честно казано, да се въртя като агне на шиш върху заледена повърхност цял час и половина, за цената от 9 лева+загуба на крайник+2 лева такси+слушане на porno live от 50-годишен таксиметров шофьор.

Днес беше толкова динамично цял ден. Пристигайки в училището, имах нелеката задача да разведа една група от учителите из сградата на училището ни. Нелека, защото аз самата се губя из даскало по три пъти на ден, и както може би предполагате, изгубих 6 ВЪЗРАСТНИ ЧУЖДЕНЦИ и ги търсих по етажите, крещейки (на глас) и кълнейки (на ум). С достойнство приех новината, че докато аз съм се правила на екскурзовод, моят клас е правил контролно по английска литература и българска литература, но на новината, че трябва да ходя да ми бият манту някак си успя да ми развали дзен-състоянието. Когато през сълзи (да, пак ревах докато ми бият инжекция, get used to it) за първи път съзрях мехура си от манту, думите, с които изразих радостта си от появата на белега на бял свят, бяха: "Ау, колко е грозно!". А докторът оптимистично добави:" И по-грозно ще става!"

Друга новина е, че си харесах един от словенците. Рус. (с което захвърлям идеала си за тъмнокос и тъмноок изтерзан китарист и го заменям с русоляв и синеок сладур откаченяк) Май и той си ме хареса, защото не спря да ме гони да ме прегръща и фотографира, а на пързалката си държахме ръцете докато караме. Освен това един от много ми "мъже" от 12-ти клас ме изненада "изодзадзе" като ми лепна една..прегръдка. Чувствам се странно неотчуждена-сякаш разбирам тепърва какво е да водиш социален живот извън училище. Какво е да познаваш хора...За вас, които не знаете за какво говоря-ще кажа: странно е.
Цял живот съм се ограничавала в познати и приятели, (но за сметка на това, както казват:"качеството за сметка на количеството") и сега е някак непознато да съм в обкръжението на толкова хора, които не познавам. И нямам предвид чужденците, а хора, с които се разминаваме из коридорите на училището без да си кажем здрасти..еми, любопитно е меко казано да видиш що за хора са. Няма да ги описвам един по един, но ще кажа, че сумарното ми впечатление е, че хората са много повърхностни същества...понякога цялата тази драма ме отдалечава и ме кара да се затварям в "свой собствен свят" (не го използвам като израз, а като изречена истина), където всичко е каквото аз кажа, че и хората са черни и бели.

Утре сме на екскурзия по Пловдив и се надявам искрено да не съм сополива и сънлива, защото тази вечер има голяма вероятно да съм се простудила яко. Ами, това беше от вашата репортерка от мястото на събитието-guru_girl (:

Дума на деня:урбанизация
П/П. Снимки после :)

"Няма да е все така"

Хей, хора! Не съм писала от толкова време, че блогър забрави паролата ми, а аз забравих, че изобщо притежавам блог! Съдбата ме саботира да пиша, честно! Ето сега например компютъра ми забива през 2 секунди и надвисва опасност от краш..а тъкмо седна да напиша нещо и някой ми звъни по телефона..

Най-новата новина е, че планувам рождения ден на Мишето в апартамента ми в Ябланица. От месеци се опитваме да се съберем и все всичко се прецаква - тъкмо отиваме за подарък на Лина (защото трябваше да правим и нейния рожден ден) и тя се обажда-"Болна съм, всичко се отменя". Момчетата негодуват, аз се заканвам, че от сега нататък аз ще организирам събиранията...и какво..преди малко Миша звъни да каже, че техните не й дават да си прави рождения ден по неизвестни причини. Просто прекрасно! С всяка изминала дума започвам да осъзнавам яростта си по-усезаемо, а в началото просто приех новината с предубеждението, че нещата ще се наредят.

Баща ми днес има рожден ден. По случая вчера изпекох кекс с ябълки, канела, сметана и лимонова глазура - да си оближеш пръстите..а как мислите отпразнувахме деня-отидохме на сладкарница..мда. Освен това, утре идва Силвия - полякинята, която ще спи у нас от Понеделник до Петък по проекта на разменни начала (ако си спомняте затова ходих в Полша пролетната ваканция). Някои ще кажат "ЯКОО" ..да, ама не! Причини:
1.тя не говори английски (точно така, добре прочетохте, не знае и думичка, как ще се разбираме е мистерия)
2.изпускам цяла седмица училище (което си направо фатално, защото тъкмо набрах инерция в ученето, а точно тази седмица имаме важни контролни и изпитвания, за които после ще трябва да наваксвам не знам и аз как)

Клаудия и Силвия

3.ще трябва да оберем банка, за да оправим разноските покрай нейното пристигане (25 лева задължителна екскурзия до Пловдив, 25 лева задължителна вечеря за изпращане, не знам си колко за градския транспорт+вечери и закуски)
А споменах ли, че мама си изгуби работата?

Та да, всичко е "шитня" в моя живот и надявам се това да оправдава защо не съм писала - просто се опитвам да се справя някак, а и не исках (откровено) да си изливам цялата жлъчка на вас, защото с нищо не сте заслужили да ви обременявам с проблемите си. Но имам нужда да кажа на някого и благодаря, че го прочетохте все пак.

Помнете, че ако понякога ви е скапано, 100% на някой друг също му е толкова тъпо и още 100% някой някъде скача от радост, но моята теория е формулирана по следния начин: "Животът търси баланс и ако се клатушка между емоции и нравствени измерения, то това е временно." Така че спокойно-приветствайте лошите дни, защото след тях идват добрите. На добрите се радвайте докато можете, защото след тях няма как да не дойдат лоши. Залепете си една бележка на хладилника, на която пише: "Няма да е все така".

Fitness. Cooking. Fright Night.

Хелоооу (ИН-да, наближава, ЙЕЙЙ!!) Днес си струва да ви споделя за деня си!! Най-сетне и аз да имам какво интересно да кажа..напоследък НЦЪ*! (*не е абривиатура, а просто излаз на великата ми селящина)

С мама се записахме на дамски фитнес-"Fit Curves", преведено на български "курви във форма" xD, не бе, бъзикам се, "секси извивки" значи (което не звучи много по-добре..). Програмата им е много интересна-в чисто женския фитнес клуб (навсякъде има лилави пеперудки, топличко е в съблекалнята като за изнежени хора и мирише на..хубаво!) са наредени фитнес уреди в кръгче. На фон звучи приятна музика, която ти казва кога да смениш уреда. В рамките на 30 минути работиш за всички части на тялото и след това разтегляш, за да нямаш мускулна. На стените висят табла, на които всяка дама е записала с какво центърът й е помогнал, какво е постигнала и т.н. Освен това в момента има игра под формата на табло, на което всеки записва зодията си и накрая се разбира коя зодия е най-мързелива и коя най-много ходи на фитнес. Цените са им страхотни, посещенията са от 1 до безброй в рамките на един месец, като можеш да стопираш картата ако примерно ще пътуваш.

След учудващо уморителната тренировка с мама хапнахме в една гостилница, в която имаше огромно разнообразие от торти и десерти...как не се изкуших да жмукна една морковена торта сама си се чудя...да се възнаградя за изгорените калории :D А мама е в потрес, че според теста, който ни направиха, е 40% лой :D и каза, че повече няма да хапне сладко...до вечерта, когато направихме цели 5 тави с курабии - пробна доза за когато ще правя за благотворителна кауза в училище. BTW рецептата съм я сложила в рубриката "Да готвим с Цура"-Extracurricularm3

Понеделник вечер ще правим "Fright Night" в къщата на Калчо, на чийто таван ще практикуваме спел-чета и ще гледаме страшни филми цяла вечер. От костюмите се отказахме, но пуканки, обитаван от духове таван и хорори съвсем не звучи зле, а?

Wierd Dessert (звучи като име на банда, а?) ;P

Днес цяяяял ден си стоях у дома!! Толкова съм щастлива, че успях да измуфтя тате да не ходя за първите часове (тъй като часът  ми при лекаря беше от 10). Работата е там, че Дани е развил стафилококова инфекция в носа си и ще е добре да се прегледам и аз, понеже от няколко седмици имам проблеми със задръстени ноздри и може да съм го прихванала (все пак се предава чрез допир, а аз го гмеча непрестанно).

Процедурата по вземането на проба от носа е следната: с една дъълга, дъълга клечка за уши ти ровят навътре в дебрите на носните ми пещери, а резултатът е гъдел, гъдел, гъдел!! Та, стигнах до изводът, че всеки човек има  гъдел (да, на неподозирано място, но все пак си е по тялото, така да се каже)! Това поставя народното наричане, че който няма гъдел, ще се омъжи/ожени за мързелив/а мъж/жена, в коша!

Също така, днес не останах непродуктивна, а направих един меко казано интересен десерт (печени овесени ядки с орехи, мед, канела и джинджифил и...лимоново желе!) , който нарекох десерт "Баба Яга" (защото като в Хензел и Гретел, сладкишът е предназначен за умишлено угояване).

Утре ме очаква сладкарница, в Събота олимпиада и зъболекар, а в Неделя-вероятно ще навестя малкото диване-сестра ми.

Ето няколко снимки на странни десерти, да не кажете, че съм единствената, която прави щуротии от иначе перфектни за ядене поотделно неща:

BTW Училището ни се е наводнило.
BTW 2 Дани, мама и тате много харесаха десерта ми и казаха, че трябва да го патентовам!