Fitness. Cooking. Fright Night.

Хелоооу (ИН-да, наближава, ЙЕЙЙ!!) Днес си струва да ви споделя за деня си!! Най-сетне и аз да имам какво интересно да кажа..напоследък НЦЪ*! (*не е абривиатура, а просто излаз на великата ми селящина)

С мама се записахме на дамски фитнес-"Fit Curves", преведено на български "курви във форма" xD, не бе, бъзикам се, "секси извивки" значи (което не звучи много по-добре..). Програмата им е много интересна-в чисто женския фитнес клуб (навсякъде има лилави пеперудки, топличко е в съблекалнята като за изнежени хора и мирише на..хубаво!) са наредени фитнес уреди в кръгче. На фон звучи приятна музика, която ти казва кога да смениш уреда. В рамките на 30 минути работиш за всички части на тялото и след това разтегляш, за да нямаш мускулна. На стените висят табла, на които всяка дама е записала с какво центърът й е помогнал, какво е постигнала и т.н. Освен това в момента има игра под формата на табло, на което всеки записва зодията си и накрая се разбира коя зодия е най-мързелива и коя най-много ходи на фитнес. Цените са им страхотни, посещенията са от 1 до безброй в рамките на един месец, като можеш да стопираш картата ако примерно ще пътуваш.

След учудващо уморителната тренировка с мама хапнахме в една гостилница, в която имаше огромно разнообразие от торти и десерти...как не се изкуших да жмукна една морковена торта сама си се чудя...да се възнаградя за изгорените калории :D А мама е в потрес, че според теста, който ни направиха, е 40% лой :D и каза, че повече няма да хапне сладко...до вечерта, когато направихме цели 5 тави с курабии - пробна доза за когато ще правя за благотворителна кауза в училище. BTW рецептата съм я сложила в рубриката "Да готвим с Цура"-Extracurricularm3

Понеделник вечер ще правим "Fright Night" в къщата на Калчо, на чийто таван ще практикуваме спел-чета и ще гледаме страшни филми цяла вечер. От костюмите се отказахме, но пуканки, обитаван от духове таван и хорори съвсем не звучи зле, а?

Wierd Dessert (звучи като име на банда, а?) ;P

Днес цяяяял ден си стоях у дома!! Толкова съм щастлива, че успях да измуфтя тате да не ходя за първите часове (тъй като часът  ми при лекаря беше от 10). Работата е там, че Дани е развил стафилококова инфекция в носа си и ще е добре да се прегледам и аз, понеже от няколко седмици имам проблеми със задръстени ноздри и може да съм го прихванала (все пак се предава чрез допир, а аз го гмеча непрестанно).

Процедурата по вземането на проба от носа е следната: с една дъълга, дъълга клечка за уши ти ровят навътре в дебрите на носните ми пещери, а резултатът е гъдел, гъдел, гъдел!! Та, стигнах до изводът, че всеки човек има  гъдел (да, на неподозирано място, но все пак си е по тялото, така да се каже)! Това поставя народното наричане, че който няма гъдел, ще се омъжи/ожени за мързелив/а мъж/жена, в коша!

Също така, днес не останах непродуктивна, а направих един меко казано интересен десерт (печени овесени ядки с орехи, мед, канела и джинджифил и...лимоново желе!) , който нарекох десерт "Баба Яга" (защото като в Хензел и Гретел, сладкишът е предназначен за умишлено угояване).

Утре ме очаква сладкарница, в Събота олимпиада и зъболекар, а в Неделя-вероятно ще навестя малкото диване-сестра ми.

Ето няколко снимки на странни десерти, да не кажете, че съм единствената, която прави щуротии от иначе перфектни за ядене поотделно неща:

BTW Училището ни се е наводнило.
BTW 2 Дани, мама и тате много харесаха десерта ми и казаха, че трябва да го патентовам!

Girl just wanna have fun!

girls just wanna have fun

Изядох едно парче от личноприготвената си печена тиква с орехи и канела (дояде ли ви се?) и най-сетне взех решението да седна на д-то си  и да напиша пост! Защото finally имам какво да кажа!!
След УЖАСНО ОТВРАТИТЕЛНАТА ХИПЕР ЛАМЪРСКА седмица, най-сетне проблесна светлинка и в моя тунел (или"туней" - както го наричах като малка), наречен живот - събота и неделя пропуснах екскурзията до Седемте Рилски езера, която организираше училището, за да направя едно собствено пътешествие до Разград-градът, в който "израснах" така да се каже. Там, където прекарах тийнейджърството си и имах най-прекраснодетските спомени с най-чудесните приятелки в световен мащаб! Целта на пътуването, обаче беше да отида на очен преглед във Варна (като миналата година и като преди един месец), за да ми кажат как се развиват оченките ми миличките те! Слава Богу, всичко е наред, няма нищо по-необичайно от доброто старо късогледство.

Сещам се, че на път към Разград се чувствах като Саманта от "Сексът и града", която се връща от там Бевърли Хилс (или където беше) в Ню Йорк след месеци отсъствие (в моя случай-три години!). Чудех се дали момичетата са се променили, дали ще е както преди (разбира се, нищо никога нe може да е както преди), но може да прозвучи тривиално и както щете го разбирайте, просто си знаех, че няма за какво да се тревожа.

Юлка, Верито, Йони, аз и Кристин
<3

В момента, в който видях Йонелка, се успокоих ей-така изведнъж. И беше все едно сме се видели едва вчера (може би защото всеки ден се чуваме по телефона, де), но същото спокойствие изпитах когато се събрахме с Юлка, Верито, Кристин, Сузка и Валя.
Дълго се размотавахме из пустинните улица на есенния град и беше сякаш никога не съм го напускала. Сякаш не съм била на пансион в Правец, не съм прекарвала Коледата в Париж, не съм стъпвала в Родопите, а съм си седяла в града цял живот! И всяка уличка пейка и плочица ми бяха познати и любими-бях като кълбо от любов към приятелите си и града СИ!

Естествено, отношенията между компанията не бяха същите, каквито ги бях "оставила" преди три години, но всички видимо се стараеха някак да слепят пукнатините и да ми дадат едно истинско пътуване във времето-и успяха! Без да изпадам в повече сантименталности, пижаменото парти се състоя в Юлка и down-er беше само лошото време. Пяхме, танцувахме, вдигахме врява, чисто по момичешки. Заспахме на филма, изядохме гигантско количество сладко (ореховки, бисквити, сладък салам), зарибих ги по "храната за зайци" (както я нарекоха)-"вкусни фибри" (канелени червейоподобни сладички пръчки), изядохме пуканките преди да сме гледали филма. Душкахме флакони и флакончета козметика по рафтовете, ровихме в книги и тетрадки къде що намерим и като цяло бездействахме блажено.

Но някой си там "мъдър човек" е казал: "Всяко хубаво нещо има своя край" и ми се ще да го цапна през устата, защото само предизвиква...всъщност предизвиква реалността. Can you blame him??
Връщайки се от Разград, се сбогувах мислено не само с приятелките си и с града, но и с купища спомени, които избледняваха все повече и повече с наближаването на тееемна влажна София. Спах през 3/4 от петчасовия път (тъй като предната вечер бях заспала на кръглия платнян стол на Юлка-ако се чудите какво е да се спи превит на кестен-мисля, че от отговор няма смисъл!! не правете това у дома си, или където и да е било другаде!!) и през останалото време взех та научих всички КПП-та в България, на което днес изкарах 6-чка!!

Другото интересно нещо, което исках да ви споделя е, че блогчето ми (същото, което четете в момента) е виновно за запознанството ми с друга блогърка, с която взаимно си следим постовете. Казва се Мери и ме чете още от когато се опитвах да пиша романа "Свещи"! Срещнахме се съвсем неволно на улицата пред нас и след възторжено пищене и малко дъра-бъра по чисто момичешки, се оказа, че тя учи в художествената гимназия, която се намира точно до отвратителния булчински магазин, който порицавам за грозните рокли, всеки път щом мина оттам. А той пък е точно срещу нас! Мисля си-ако бях отишла за бисквитка вместо да се въздържа, щях да я изпусна. Ако не бях отишла до Starbucks, щях да съм си вкъщи когато тя тъкмо си е тръгвала-но не! Не вярвам много в съдбата, но щом и блоговете и животът ни срещат, трябва да има някакъв замисъл, не мислите ли?..За да се "запознаете" с Мери-ето нейната страничка: Блогът на Мери
От мен приятна вечер, успешна седмица и ето какво донесе мама от работа!:

ние с Йони в поза "the creep"

Кристин и Верито
"избухват"

Dany Day

Поради присъствие на командировка от страна на тате и отсъствие на родителско тяло от страна на мама, "кака Ради" днес трябваше да вземе братчето си от градина. Естествено, по пътя се запиля  в тотално различна посока, и трябваше покрусена да признае fail-а си (при положение, че хиляда пъти беше казала: "Знам къде е, ще се оправя!" пред злорадия си баща, който само това и чакаше да изтъкне колко е заспала и заблеяна кака Ради. Но "заблеяна" едва ли е най-лошото нещо, което ме нарекоха днес! (Ще стигна и до там)

Та, поразходих се до детска градина "Лозичка", където 4-годишното ми ново братче ме посрещна с крясъци и мечешка прегръдка (идваща съвсем не от мечка, по-скоро от скакалче). След като го "взех" като добра самарянка реших да му купя нещо сладичко-сега му е времето да ги яде тези забранени за мен вече вкуснотии, така че се отбихме до малка сладкарничка на ъгъла и той заръпа щастливо физиономията на какаовото човече. 40-минутният преход до вкъщи (който се взима за 5 минути мое темпо-смятайте 2 минути ваше!) се удължи в още 2 часа игра в пясъчника, с камионетката и на люлката докато старите ми кокали едвам се държаха по местата си и сълзи не потекоха парасимпатично.  (meaning неволно) На пазара, обаче продавачката (едра лелка, на която отровено ще и тича името Спаска) ме поздрави, че имам такъв хубав СИН!

Прекрасно, не знаех, че приличам на човек в детеродна възраст!! След като подчертах, че съм само кака, леля Спаска констатира, че много си приличаме... (а аз констатирах, че не май, а наложително й трябват очила!).Как да е, прибрахме се благополучно.

После го къпах, готвих и..мама си дойде! Та, сега на приспиване experience-нах 5-кратно "отрязване"-аз си го "гмеча" (meaning целувам, хапя, гъдилкам), а той ми вика: "Айди лека нощ"! Демек, чао делегация! Къш, чиба и бегай 5 в едно! Прелестно, няма що!

Храниш ги, обличаш ги и ги къпеш тия мъже, а накрая ти бият шута! И кво...в момента съм 17-годишна кака, която минава и за "мама" , ама кел файда като и от собствения си брат-син съм низвергната!

Nice, huh?

Летаргия (Sin ganas de vivir)

Отваряте скромното ми блогче и - ОП! виждате, че нещо не съвсем наред...какво ли може да бъде?..Мда, пак смених шаблона! Като не мога да сменя имиджа си, ще променям всичко останало, що е под мой контрол. Revolution of the day: как се надявах тази учебна година да е по-различна (все пак-нова, модерна, единствена по рода си сграда), но - къде ти!..Ние сме все същите стари познати муцуни, разминаващи се с тълпата по коридорите, псуващи наум кабинетната система! Нямаме време да се заядем като хората, да се посмеем на някоя-друга госпожа, да покалпазанстваме (е, затова време някак се намира..).

Само на мен ли ми е някакво смахнато и безцелно? И пиша от дълг (преди не съм го правела чак до такава степен), не от желание! Не ви занимавам само защото няма какво да се каже, монотонността на ежедневието ми е достигнала критична точка, а животът ми буквално се влачи като стара баба. Интересното е, че аз си го правя, аз нямам желание да поемам въздух вече..Ама че депресантно стана, обаче...такъв е животът, драги ми господине!..

Мисля, че състоянието на крайно мизерстване, в което съм изпаднала при животните се нарича "летаргия"- бездействие, безсмислие, БЕЗ< БЕЗ<БЕЗ! Това е положението..остава ми само да чакам по-добри дни и да се надявам, че The Dog Days will be over!
Дума на деня:скептицизъм

Молитва към човека

Търси пристанище,
не искай храм
когато бурята е яростно жестока!
Но ако зад борда се окажеш сам-
тогава оповавай се на Бога..

И не преписвай всеки гръм
на боговете-твои идеали,
защото винаги за твоите беди
виновни са едва ли..

Глупаво е мислите човешки
да претегляш на кантар!
Не всички твои размисли
са грешки и се наказват с катинар!..

Когато се окажеш насред буря яростно жестока,
търси пристанище, не искай храм!
Защото истината е такава, че да влезе
във светилището, корабът ти прекалено е голям!

Нови мъже в моя живот! :D

Честит Ви първи учебен ден! Днес сигурно сте го чули от мама, тате, баба и дядо..някоя-друга учителка и...сега от мен (да не остана по-назад). Интересно защо възрастните отдават толкова много значение на този "анти-празник" (бих го нарекла)...i guess we'll never know (може би злорадстват, че след цяло лято ваканция докато те са бачкали, най-сетне е време и децата да страдат!)..

Както и да е, за вас имам няколко новини: първо-(споменавала съм,че ще си осиновяваме дете в някой-друг пост) и за тези, които все още не са разбрали-Дани официално (от вчера) е част от странното ни семейство. Новото ми 4-годишно братче преобърна света ни, света МИ. Вече съвсем не съм "единствено чедо на майка" и освен моите учебници и тетрадки, наш'те ще трябва да спонсорират дрешки и  играчки за още едно "чаве". Иначе Дани е доста срамежлив, но е сладък мушморок, който се разхожда насам-натам ухилен до уши (сутринта плака горкото като го оставиха на детска градина-мислеше си, че го зарязваме отново в дом) и обича да гледа турски сериали (на какво ги учат само!).

eй-така бях като го видях...

Второ-Днес трябваше да присъствам на мъчителния "семинар" в курса си по английски (мислех, си, че след като приключих с изпита кракът ми няма да стъпи повече там, но тея хора са като...конска муха-тъкмо когато си мислиш, че си я изгонил, тя каца на...айде, носа (ти) да кажем) над това как се пише "personal statement" (или както му викаме у България - мотивационно писмо). Е, да оставим на страна факта, че не научихме абсолютно нищо и наш'те олекнаха със 110 лева напразно, и това, че цели 4 часа зяпахме "умно" картинки и си говорехме за расизъм и някъв алпинист...тези прословути парички влязоха в полза да се запозная с 3 момчета, които бяха големи пичове (особено единя)...Тамън да си харесам и аз някой и...се оказва, че от всички имена на света, той трябваше да се казва като миналогодишния ми "несполучлив летен романс"!! FAIL!

ей така изглеждах (вътрешно) като разбрах"
как се казва!

Тъпо,ама си го асоцирам с гадни спомени и разбити сърца (много ревливи истории и т.н.)! Кво да се прави..съдбата е женско куче!

Дано вашия ден да е минал по-добре..знаете кво казват-какъвто е 15-ти, такава учебна година ви чака (за мен явно предстоят срещи с много момчета!-така, че: "Пичове, пригответе се - Радка идва!).
Аривидерчи, мон ами-та! (П.П.-скоро очаквайте снимка на Дани, само мама да се върне от shopping-for-baby-clothes-разходка)


И последно: поздрав за най-новия ми читател (братчедка ми Хриси, която страшно си пада по
Хари от една английска бой-банда) :

мяуу.

Как минава един ден на stay-at-home ламър с цицина на окото

тити папазов сякаш ми се подиграва на окото!! ;D

Рано сутринта бях събудена мозъчноразрязващия звук на новата ми ipod аларма (кукуригащ петел, който не спира докато не въведа съответната парола, което мога да направя едва след като съм се разсънила) в комбинация с жуженето на сокоизстисквачката на мама, която тази сутрин in particular мелеше моркови барабар с двата ни останали лимона (единствените ни плодове тази нещастна сутрин). Часът беше 8 ако се питате! Ща, не ща, трябваше да се излюпя от топлото си леговище и да се оправям за очен доктор (инфекцията на окото ми е в по-цветущо положение от когато и да е било и се влошава стремглаво). В 18-та поликлиника (там ходех като дете) срещнахме Тити Папазов (сещате се, оня баскетболистът...или беше волейболист?!)..много секси пич като се има предвид, че не виждам кой знае колко, а сега бях и въоръжена с тъмни големи цайси "кифла стайл" , за да не плаша децата с вида си. Както и да е, чичко доктор ми изписа антибиотични капки след като ме прегледа и каза, че клепачът ми имал вида на (цитирам): "китеник". 
Диагноза: остра инфекция от разтвора ми за лещи.
Присъда: никакви лещи, никакъв грим, никакъв компютър (това последното мама си го изимпровизира)!

не ви ли приличат на пържени кюфтета?!
слава на Тони Стораро, нямат същия вкус!

What ever, важното е да се оправи до 15-ти!! Все пак не искам да се появя в чисто новото си амплоа като "булката на Франкенщайн"!!
Друго, друго - напълно отегчена от заседналия си начин на живот след очната ми болест, аз излязох на пазар за плодове и т.н. и закусих нещо, наречено: "бижуто на Ради" (кисело мляко с овесени ядки, малини, боровинки, орехчета и ванилова захар, пасирани с пасатор) и обядвах друго нещо, което представляваше: останките настърган морков от сокоизстисквачката + стафидки, начупени орехчета, течен подсладител (който ми трябваше за овесените сладки, които направих), канела, аромат на ром и малко ментов мед (купих си го от "Дяволското гърло").
След това-да, направих си сладки с надеждата да се изявя като пекар и да отхвърля притесненията си, че съм се метнала на мама в това отношение (вечерта тя направи домашна питка..дебела 20 сантиметра и трябваше да я разреже на половина, като изстърже долната част!!). Е, освен, че приличат на разпльокани гнусотии, всичко друго си им е наред - смисъл, не са отровни или нещо..Рецептата скоро в Extracurricular! 


Това е от мен за деня (btw честит "Ден на красотата"-иронично след като приличам на кастриран кон!)
П.П тази емотиконка буквално изобразява очното ми състояние: ;D (едното ококорено, другото размазано!)