Мразя ПЗК

Знам, че ще съжалявам (и вероятно ще е много скоро), но МРАЗЯ ПЗК и МРАЗЯ РАДО!!!!!
И отменям всички планове с тях за лятото и за когато и да е било!!! Щом на тях не им пука за мен, на мен защо да ми пука за тях?... Може би съм прекалено ядосана и говоря глупости, но...това чувствам и за това пиша!

Завръщане...от екскурзия

Завърнах се от екскурзията до Банско...Беше много хубаво-така спокойно, без излишни алкохолни опиянения и простотии-само двайсетина млади хора, които се държаха зряло и изобщо не им беше скучно! Въпреки че превоза беше мноого мъничък (и шофьорът се казваше Първан-е,не е ли смешно?!), ние пак успявахме да разиграваме картите до предел, че или ти става лошо, или вече падаш от седалката да се чекнеш (защото как се играе с десетима души в маршрутка на макао?!!?)... Но хотела изобщо не ни разочарова-та вратите се отваряха със специални карти! Бързо-бързо си разделихме стаите (бяхме пет момичета в един апартамент) и се разхождахме из града..ядохме и т.н. Вечерта нямаше дискотека, както попринцип, а просто се събрахме (ест. в нашия апартамент, въпреки че този на момчетата беше доста по-хубав) и се разделихме на две групи-в едната стая-картоиграчите на "макао", а в другата-собствената ни дискотека (на коята аз и Еви бяхме звездите-той правеше движения, а аз ги копирах с точност за секунди и се получаваше сполучлив синхрон)... В края на вечерта се игра на...убиец (преди малко покер с истински чипове) и после аз предадох фронта. Стефи и аз си легнахме, макар в другата страя купона да продължаваше, нооо...си открих натрапник в леглото!! Ива се беше излееегнала хубавичко по диагонал, засичайки всякакъв път за действие (т.е.изритване) и "похъркваше" сладостно... Хм..накрая деляхме едно единичко легло, а Васи си спа като царче на спалнята оттатък!... Както и да е, важното е, че изкарахме супер, а има и много снимков материал:

Това съм аз и леглото, което деляхме с Ива.

Тук с Васи и Стефи правим балончета от балкона.

Бихте казали метъл-но аз имам впредвид " Rock and roll,baby!!!"

Ето ни и нас-основателките на Кхаликия в пълен състав-Ива,аз,Васи до мен и Стефи

Детска радост...

Очаквайте с нетърпение "новата" Ради от...някъде към средата на ваканцията ;p (Също и много скоро няколко рецепти от кухнята на "Да готвим с Цура")

Благодаря ви за вниманието!

Разкаяние на деня: Катестрофата, за която или сте чули, или нищо не знаете, стана почти пред нашата маршрутка-аз се избазиках, че човек с мустак е прегазил катерица и впоследствие измислихме какви ли не истории с тази моя лигня, но се оказа, че шофьорът на камиона, блъснал се в лека кола, е починал на място, и има дядо и внуче ранени...

Съжалявам искрено!

Два вълшебни дена!

Предполагам е време да ви кажа какво толкова правех последните два дена...защото е интересно!!..
Вчера, например имах свръх енергия и си навлякох широка тениска, суичър, бейзболна шапка и кецове и... ходих на разходка в Борисовата градина...
Седнах на една затънтена пейка и си писах в "черната тетрадка" - а.k.a. дневничето миии (happy). После седнах на друга пейка и четох книгата от Васи (кой да знае,че висящите градини на Семирамида са в пещера...). Огладнях и си купих лилаво корни (любимото ми) и сок от вишни.. BTW има едно местенце, където продават черешова нискокалорична кола и "доктор пепър"-неща, които пият в америка, а в България не съм виждала изобщо...
А пък днес бях на шопинг:
-блуза и син шал от индийския
-книгата на Ст.Майер за Бри (inlove)
-пръстенче от "ЯКО"
-дънки
-джапанки
-още един шал (сив)
-гривна (тъмно кафява)
-и кулминацията на деня
:
ПРОБИХ СИ УШИТЕ НА ТРИ МЕСТА!!!
тоест на лявото дупките са две...
Почти съм готова за лятото!!.. Има тооолкова много неща и емоции да ви опиша...но...не ми се пише, честно казано...
Ще ме прощавате! А btw-Цура има две нови рецепти за вас-френска лучена супа и сладки от мюсли, но за това-някой друг път!

Random..

Време е за ъпдейт по моя живот... На дали сте се питали какво става с мен,де ;ppp Кики реши да ми говори отново. Хайде, залагайте-колко време ще ми е фр този път? Аз казвам, че до края на седмицата пак ще си измисли нещо, за което да ми се разсърди...но явно такива са ни отношенията love-hate. На нещото по логика имам 5, и госпожата не знае защо... ( и аз така и не разбрах каква ми е грешката), но все пак е решила да ми пише 6 за срока и за годината. Хах, надали ви е до моите зубърски истории :D Дообре, тогава ще разкажа нещо по-накратко за уикенда ми.
Бяхме на Правец, щях да се срещам с Миша, но валеше. С леля играхме шах. Първата игра ме преби напр за десет минути, но втората игра беше моя. С майка не сме се виждали... Ходих на "Сексът и градът"-якооо.  Бих отишла пак, въпреки че има някои недовършени сцени и няма голяма кулминация. Първият филм-определено по-добър. Вторият-радва.
Загубих си късметлийското пръстенче от Англия (наистина вярвах, че ми носи късмет). Минута мълчание.
Фраза на деня:
Чали као. (На Калин-езикът значи Чао, Кали)
Моето чао звучи така: Чади рао.

Lame, ама няма как...няма муза нещо...

Реших, че е време да напиша и нещо в рими... Не се получи особено, тъй като беше напревено малко насила, но нека има и такива, а? Не чак толкова прочувствени... малко по-закачливи, макар и не много оригинални :D:D:D Няма си заглавие още, но може би някой от вас ще предложи нещо?? Не? Ами добре тогава... Все ще се измисли нещо. Аз казвам, че творбата сама си измисля името... Та:

Чисто като…детската сълза,

ярко... и навито на фуния.

Безнадеждно като падналите есенни листа,

парещо като магия...

Всяка нишка се прозява и
…преплита пръсти в друга,


няма думи за описване
как живяла съм в заблуда.


Как съм спала до сега
без да те сънувам там-под залеза?


Твойта в моята ръка-
заедно скрити в тъмата на подлеза.


Ще рисуваме във слънчево
купите изсъхнало сено.


Аз какво съм ти поръчала,
пък ти донесъл си едно...


чисто като детската сълза,
чувство е-навито на фуния.


Предизвиква пеперудени крила
и е парещо като магия...


После там-във подлеза,
ще споделим на влажните стени…


тази наша хипотеза
за любовта, която ни крепи.

История на истини и желания

Ще ти говоря за история.

Докато изчезна в мислите си.

Ти ще се разсейваш и ще подхващат нови теми.

Нека да общуваме с думи, писна ми от разговори с емотиконите на скайпа.

А когато се засмея, искам да го разбереш от запетайката, както аз разбирам когато те няма.

Не знам дали е по-болезнено да седя срещу празен прозорец или срещу забравения чат.

Да гоня думите ти е… вече невъзможно. Сякаш разряза мрежата и отлетяха пеперудите.

Аз мога да те сравня с листата, ала са твърде нежни,а ти си твърде човек.

Желая да ми шепнеш думи от измисления си език и аз да ти казвам, че звучат по-гладко и от вятъра.
Аз и ти на хамака. Ще си измисляме спомени. Ти ще ми казваш-аз ще записвам по кожата ти.

С целувки.

И няма да е завършено, ще е без редове. Ще скачаме от една реалност в друга илюзия…

Ти вече няма да ме слушаш, но аз ще ти говоря за история. Не нашата, а на света. Когато заспиш аз мога пак да хвана пеперудите. Ще ги чакам като ловец при всеки дъх. Сега ти ми разказваш история.

Историята на своя път.

Трябва ми мъжка версия на мен самата.

Дъжд ли бе да го опишеш…


Започна с прохлада. И тя разкъса изпотената дреха на деня и въздъхна върху изгорената кожа. После погали слънцето и му каза да се прибере от игра. Слънцето-това вечно дете, което се сърди на хората, както се сърдят понякога децата. Инфантилно и жестоко, то решава да не играе по правилата вече, защото другите отдавна му взимат играчките. Смрачи се и жегата натежа по покривите. „Ще взимам” си рекох. Не мина много време и започна. Не беше нежно, земята крещеше за глътки, а небето беше щедро. Капките падаха накуп в хауса на града. Прозореца задрънка от натиска. Зазвъняха ламарините по балконите. Бях щастлива в точно този момент. Помислих си,че земята ще е доволна. Че сме направили нещо както трябва.

Но започна градушката. Жервените капки погълнаха софийските изпарения. Не им хареса и решиха да се трансформират.” Като лед сме недосегаеми”, беше обща философия. И заудряха, затропаха, биеха и ритаха асфалта. Наказваха колите… Жерваха дърветата си. Искаха да заглушат сирената на линейката и „клаксонът” на трамвая. Да забулят всички телефонни разговори и дрънчащи звуци от радиото в колите на софияните.

Много свои загуби земята. Аз чувах жалният стон на котките под прозореца си. Пет малки котенца и майката. Станах от компютъра и зашляпах боса. Там, отдолу, имаше езеро. Всяка ударна перла цопваше в мътната вода. Аз се уплаших да не зърна плуващото тяло на някое неуспяло коте, а градушката ме заудря по лицето. Затворих едното стъкло и пресметнах колко време ще ми отнеме да обуя маратонките и да прескоча балкона, за да заровя из локвата за жертви. И после спря.

Отиде си както дойде. Твърде бързо, твърде агресивно.

И боля ги колите, дърветата…животните. Но отми цялата мръсотия. И от улиците и от хората. А съседите изключиха електрическите уреди от страх. Слънцето получи желанието си и сега гледа усмихнато през чаршафа от облаци, а небето, като грижовна майка, се постара да даде урок на калпазаните (в случай-хората). А аз имам езеро под прозореца. С риби-фасовете. Явно „Ще взимам” си е рекла и земята.