Някъде дълбоко, дълбоко

да, това indeed  е тоалетна хартия, кръстена Емокра, но
това е и импровизирано хвърчило...
май е "хартичило"

След 4 (повтарям 4!) сладоледа "Банан" и един "Нескуик", след 3 часа, плътно посветени на презентация за изборите и мнимо учене за класното по български, аз най-сетне съм готова да ви пиша! Не се случват много неща напоследък, бих казала, че не пиша, защото се подготвям за класни и имам да уча много за изпитвания, но...това би било чиста лъжа! Може би не, ако бях моето "аз" от 5-ти клас (та чак до миналата година), но аз съм моето "аз" от 1-2-3-4 клас (периодът на гадостта ми, както го наричам). Иска ми се мисля, че не съм била чак толкова лош човек като малка, но истината е друга...Да, мили читатели, аз бях a pain in the ass, поетично казано! Единствено дете, отраснало само с майка си и повечето време само, аз имах толкова различни детства (определено имах в множествено число), тъй като в училище бях една, в къщи съвсем друга, с приятели трета и така до безкрай. Това минало е толкова живо в мен, макар и така далечно, но някак постоянно и неразривно от мен самата. Бях ли или още съм?..
Както и да е, това ще да е въпросът на деня... :)) Общо взето, има и нещо друго, което носи неопределена емоция в мен...времето! Чисто синоптически, дъждовните сутрини, жежките следобеди и хладните вечери навяват още неизживени спомени. Да, правилно прочетохте-хем спомени, хем неизживени! Възможно ли е да съм била някой друг някога и сега да преживявам постоянни дежа-вута? It's like ходя си по улицата и- БАМ: била съм точно тук по точно същото време, и улицата е изглеждала по точно същия начин! И човека с раираната блуза и шапката с козирка ми изглежда познат-като от скътан сън, като излязъл от кутия с играчки от детството ми, скрити на тавана-някак прашен и познат.
.....Отново пиша без тема, просто каквото ми дойде...напоследък говоря по същия начин...Понякога се учудвам от себе си, как се меня толкова бързо и някак никой друг не го забелязва...след това прочитам някой стар пост и си казвам-" Хей, не съм се променила толкова много, явно ми се струва", но някъде дълбоко, дълбоко знам, че това е лъжа.

То е ясно..

Няма да има публикация за зеленото, то е ясно!.. Не мога да си намеря моджото тея дни, започнах един пост преди много, много време...вече 3 дена се опитвам да опиша преживяванията си и все не успявам. Overall, мина бързо, почти незабележимо, почти без някакви хипер запомнящи се случки...Естествено, имаше много от тийн драмата, имаше и забавни ситуации като когато всички се бяхме напили (включително и госпожите!) и голи мъже притичваха по коридорите (били се хванали на бас), взеха, че влезнаха в наш'та стая и един специфичен индивид (наречен по-късно Сервантес) ми извади дънковото яке от гардероба и опита да се "прикрие" ;D
Имаше и незабравими лафове от страна на пияни-заляни съученици (вкл. и мен) от сорта на:

"Това, че ми се вие свят не означава, че не трябва да ме слушате като ви говоря!""Скивай колко скорострелно се изкачвам по стълбите" (като по чудо без пребиване)"Сега като си лежа, ме тегли нагоре""Трима ми говорят-ти, аз и Кольо"-"Кой е Кольо?!"-"Къв Кольо уе?"

А сега и малко снимков материал (пак по бързата процедура):

тук се превръщаме в русалки на о. Сандако

част от "бандата" на Рупите (спр. красиво беше)

с Еви се вихрим по стаите

наслаждавам се на Сандански

 Това е от мен...засега! Нямам моджо, казах ви...Очаквайте нещо от сорта на пост когато съм в настроение (малко разочароващо, знам!)

Ради

"Green" (school) Tips

Наближава заветният ден за зелено училище! Може би и вас ви очаква същото, може би не точно сега, но смятам, че е полезно да споделя с вас няколко жокера при подготвяне за такова начинание!

1."Не взимайте прекалено много багаж"-да бе, да!! Какво ще стане, ако се окаже, че нямате допълнителен чифт чорапи, всички други са мръсни, а сте тичали по улиците в пияно състояние? А? Или пък не сте си взели дрехи за през деня и дрехи за вечерта и се чувствате саднати, че няма с какво да се накиприте за непредвидено излизане?.. Затова ръчкайте и ръгайте докато куфарът едвам се затваря! По-добре да имаш в повече, отколкото да се окаже, че нещо минимално, но жизненоважно го няма! (сега, не казвам да мъкнете ютии и всевъзможни маши и преси, не всеки е муле, пък и...вие ще си го носите!)

2.Направете си чек-лист като почнете от дрехи (започвайки от долу- на горе: прим. чорапи-бельо и т.н.) след това козметиката, аксесоарите и техниката. Направете си и списък за преди зелено-първа точка ще да е да си направите чек-лист ;D Следва пране и гладене на дрехи, набавяне на козметична посуда и т.н.

3.Когато сте вече на зеленото, не се правете на супергерои и не правете като мен-не се разхождайте с мокра коса (нещо, което обикновено не сте тренирали вкъщи), защото непременно ще се разболеете! Също така не правете неща, за да се докажете на другите (за мен примерно-само подбрани хора знаят, че пия като буре-в кръвта ми е по бащина линия и много се гордея! но няма да се доказвам само защото някои със сигурност ще ми кажат:" Хайде да те видим, нали пиеше много, а пък не се напиваше!" Ами, мерси, ако искам ще пия, ако не - моя си работа, вие като имате допълнителни мозъчни клетки за убиване, на мен ми трябват, за да решавам уравнения!) Абе...кого заблуждавам..."Бела, ти си като мое лично отлежало бренди"-дайте ми го т'ва отлежало бренди и всеки ще ми прилича на Едуард! ;DD

4.Хубава книга....не е нужна! Не сте там да четете-това може да си го правите и в къщи! Разбира се, аз нося учебник по математика и на среща, но that's just me.. Ще видите, че само ще ви взимат на подбив! Така че...Шекспир ряпа да яде пред кой с кого се е натискал!...

5.Всеки ще ви каже, че не е важно къде си, а с кой си! Еми, да, ама не! И двете са важни, я си представете, че сте с най-добрите си приятели в мистериозен град с тъмно минало и всички жители са направени от восък?! Супер ще си прекарате, няма що! Затова проучете предварително мястото, особено климата там-и регулирайте избора си на дрехи според прогнозата!

Това беше от мен, надявам се да е било полезно...не може само да ви мрънкам, нали трябва и да научите нещо от мен!!
Остава само да ми пожелаете :"Приятно изкарване" и...ще пиша как е минало!

Ваша,
Ради

Рандом пост

щрак Extracurricular

Нека ви разкажа приказката за един мъж, който, дарявайки сърцето си, спасил собствения си живот... Бъзикам се, ще ви разкажа как тока спря, докато мама ме боядисваше (беше омазала половината ми коса и изведнъж всичко стана черно...като косата ми). Дам, отново съм с черна коса и да, вече съжалявам...какво си ми беше на моята си коса? Тъкмо стана моя си цвят, светло кестеняв и...аз пак я оплесках!.. 

Периодът, в който подготвяхме косата за боя беше истинска лудница-първо нямаше съд за боята, после кърпа, после гребен, после нещо, с което да мажем...мама беше на ръба на нервна криза, кълна се! А накрая и тока спря..Ем, то не беше писано да се боядисвам, знаело се е, че ще съжалявам, ама...селски инат!
Днес общо взето бездействах, гледах филми, плюсках, самосъжалявах се (обичайни работи)..Но и сготвих пилешки пържоли с печени картофи на фурна-много съм горда! Даже ядох и още съм жива! Очаквам с нетърпение и зеленото училище в понеделник! (не, това беше лъжа..не съм и най-малко въодушевена, не знам защо..просто такива комерсиално тийн вълнения..не ме вълнуват)! Освен това пробвам да се променя малко-да не съм толкова плашеща за момчетата, да съм по-любезна (не толкова саркастична и заяждащо настроена). Даже от време-на време изпускам по някоя запетайка в чатовете!!! (можете ли да си представите?!) Ще видим до къде ще ме докара този пореден експеримент!

Лека нощ (а ако не е нощ-приятен ден!)
Ваша,
Ради

Double Double

Днес всичко беше двойно! Аз и Мишето-последен ден заедно, двойна "среща" (макар че тук вероятно определени хора си викат: "КвоОООООО?!", отново не е каквото изглежда...без да давам подробности, аз просто си висях и им "светех" докато те...сещате се ;p) Но Мишето е доволна от престоя си, и това е важното...кога минаха тези дни?! Кога минаха всички онези дни?!.. Все едно беше вчера и аз седях на едно дърво в детската градина. Божидар-Адриян ми беше "мъж" и ми подари жълта калинка...пита ме дали ще се омъжа за него и аз казах "ДА", а след това сънувах кошмар как вървя по алеята в църквата и пред мен стои Божидар-Адриян. Усмихва ми се...и аз виждам, че е без зъби! Помислям си: "Колко е грозен" и побягвам...По време на следобедните игри развалих брака и той си намери друга жена точно след 5 минути! Какво се случи тогава?! Защо този беззъб хлапак започна да ме привлича, или по-скоро по чисто детски си исках играчката обратно!!! И развих една фикс-идея по негов адрес...цяло лято му събирах жълти калинки в буркан, а накрая се преместихме да живеем на друго място преди да му го дам!..

Днес посетих отново същата детска градина, там ще ходи сестра ми когато порасне. Учудих се на малката общност, в която се бяха превърнали хората с деца (особено тези с малки деца). Всички се познаваха, знаеха кое дете с коя играчка обича да играе, майките се насъбираха по пейките, говорейки за ежедневни грижи покрай майчинството. Бащите също бяха оформили своята групичка-за тях следобедът в детската градина беше страхотна възможност да упражнят своя "small talk". А децата...тези двегодишни лапета ме учудиха най-много...особено сестра ми! Тя бързо превзе "колата" на едно от момченцата, но и още по-бързо й писна, а когато другото момиченце се качи, Диана започна да реве и да вика:"Мамо!". Другото момиченце я погледна безразлично с големите си, сини очи, посочи я и кротко каза":НЕ!" и..Дияна спря да плаче!

Не помня да съм била толкова малка...помня винаги да съм преценявала другите, да съм наблюдавала, да съм пресмятала...Всъщност моето детство е най-ценното нещо, което притежавам...защото беше уникално, неповторимо!.. Виждайки себе си в сестра ми бе...меланхолична есен-липса, празнота на това, което съм била. Знание, че никога няма да бъда отново, знание, че след мен много други ще изживеят същото!.. Виждайки къде съм стигнала, всъщност разбирам, че хем не съм толкова далеч, хем съм на светлинни години, от това, което  някога съм била!..Затова си позволих да ме обземе кратка меланхолия-изрових си дупка в пясъчника, направих си формичка...а после отново пораснах и пийнах един RedBull, докато седях на "кълбото" пред блока.

Благодаря Ви за търпението, осъзнавам, че постът е малко дълъг...
Едно непораснало дете: Ваша, Ради

Дааа, знам!!

Изневерявах ви с мързела, знам, знам! Лоша Ради /прави си "масльонка" на слепоочието/!!
Напоследък разочаровам много хора...баща ми (като не отидох да го видя), майка ми (като си загубих "скъпоценното" копче на шлифера), приятелите ми (като се успах и не отидох на тържественото "копане" /или заравяне на писма, които ще откопаем догодина/, отново приятелите ми, че не писах толкова време в блога (предполагам и вас, читателите ми). Но, повярвайте, не сте ми излизали от главата, едно малко пискливо гласче постоянно ми цвъркаше отзад в мозъка неща от сорта на: "Това трябва да го напишеш в блога!", "Тази случка определено е за блога!", "Защо по дяволите не напишеш някой-друг пост?!"...

Но, нека ви въведа в новите неща:

филмът, който освиркахме ;D

1.Мина Кхаликиянската ежегодна вечеря, състояща се от готвене  (репертоарът този път включваше пица "Хъмпти Дъмпти"-заради огромността й и торта "Кхаликияна" от блатове, шоколадов мус, ябълки, банани и бадеми+сметана флакон, която използвахме и за други цели ;p)
Notabene!-рецептите отиват (по някое време) в Extracurricular в отдел "Да готвим с Цура".
След това гледане на страшен филм и освиркване на хорор сцените, луди изпълнения и припадъци от смях, буйно въргаляне по пода в стаята на Ива, тероризиране на любимите й играчки, поглъщане на тонове пуканки и съответно правене на безпорядък (който после не си изчистваме), "хранене" на други нищо-неподозиращи хора от класа и мързеливи игрички като "Истината, проценти или се осмеляваш" . Резултатите от тази игра бяха:
                                                                              ->Калчо със сметанови очила
                                                                             -> Васи с маска за лице от сметанови банани
                                                                             -> Стефи с шоколадов мус в едната ноздра (гордея се да кажа, че това беше моя идея!)

                                                                           ->Аз с неповторима мускулна треска от отчаяните ми опити за шпагат без разгрявка!
(Ива се спаси!!!)

както казах-СМЯХ!!

2.Мишето ми е на гости, но през повечето време е сама вкъщи, тъй като аз съм или на училище, или на курс...не че й е зле де! Малко ми е трудно да циркулирам от "академичната аз" към "забавната, щура аз" и ..отново разочаровам с опитите си, но все пак е краят на годината и е меко казано напечено!

3.Преди малко се върнахме от рожденият ден на Ива, или по-скоро да кажа СТРАХОТНИЯТ РОЖДЕН ДЕН НА ИВА (гледахме "Карибски пирати 4" на 3D-ще го коментирам в Extracurricular.blogspot). Само briefly-русалките са трепач! Калчо даже измисли нова порода: "вампиралки", защото изгарят на слънце. Е, не мога да ви опиша какъв кеф е на 3D морската сцена, в която всички тия вампиралки обграждат моряците и...луната..и фарът..и опашките..)

4.Ходя на фитнес вече 5 пъти и треньорът ми...всеки път ме изненадва с желанието си да ме изкоруби от тренировки!! Всеки път съм едва жива след поредния ад, но след това се чувствам страхотно! А моментът на пътеката когато тичаш и си слушаш Evanescence на макс е хипер-кардио-вълнуващ!

Хайде, търн-офф-вам се, че стана късно, но ще пиша скоро отново! Наистина!!

Айм уолкинг он съншайн! УеееееОоо!

поздрави от моя милост!

Егати настроението ме е обхванало! Иде ми да танцувам по улицата, да се търкалям по пода и други такива ненормални неща! Даже си почистих стаята!!! (добре де, "почистих" е грубо казано, но бюрото ми е във върховна фома!) Малко ми е тъпо, че нямам с кой да си споделя настроението...хората от курса ми по английски бяха или с махмурлук, или супер сънени, та само аз кипях от енергия и едвам си стоях на д-то. Ръчках едно цвете,а то пускаше сок-следващия път се уговорихме да го изцедим със спринцовка и да видим дали млякото му е отровно!

гледайте къде са качили мини купъра, моля ви се!!

Друго, другооо-имам муза! (мигновено решавам да си я кръстя Пенка) Та, Пенка ме е навестила и трябва да видя какво да правя с нея! Сега, имам два нови проекта (просто не е шок за вас, че зарязах поредното си произведение и замислям ново!) Само споменавам, че едното е трилър-ужаси в стила на Стивън Кинг с много съспенс, а другото еее нещо като "The Vampire Diaries", но без вампири и едно момче-две сестри (от които едната е много нежна и женствена, а другата е...суупер яка, братле!) Да, ще да има свърх-сили! И..мотори и оръжия и бързи коли иии...супер движения и много от "Ама той какво харесва в нея?! Та еди-кой-си и еди-коя-си са създадени един за друг!" Пф, дано поне я започна...но пък иначе ще остане като идея за когато стана истински писател и ми се изчерпат пронигновените философски идеи!

Дано съм ви заразила с поне малко майски дух на лудостта, или както баба казва: "Синдромът сковранци у заднику!" xD

Везната между животът и приказка

Waiting for a fairytale to start.

За пореден път установявам, че даден сериал ми влияе с тематиката си-ето сега съм на вълна "Момичетата Гилмор" и преустановявам (или може би е по-добре да кажа "укрепвам") връзката си с мама. Излязохме заедно в дъждовна софийска сряда вечер и си извадих карта за фитнес, а след това вечеряхме на любимото ми място (в близост до нас)-ресторант "Кактуса". Реших, че ще е добре да се наям като бял човек преди да почна усилена тренировъчна система с напомпания инструктор. Бай дъ уей кой да знае-фитнесът бил готино място-нищо общо с кабинета на зъболекаря! :D

Та, както обичам да изтъквам, всеки път в "Кактуса" е уникален в своята интересност и тематичност. Там за първи път отидохме с мама и тате просто ей-така, да проверим мястото, там леля ми каза, че е бременна, а сега-там мама ми разказа как са се запознали с баща ми (истинския)+няколко пикантни подробности от младежките й години... Например, кой да знае, че докато е работила като сервитьорка в денонощна СЛАДКАРНИЦА, гаджето на приятелката й се е опитал да сваля майка ми?! Или кой да знае, че съквартирантката на мама, леля Цуфи, за която сме говорили тооолкова много пъти, си била харесала татко ми и даже излизали заедно...Тези незначителни за вас подробности на мен ми действат като шок! Но важното е, че наред с многото пикантности, разбрах, че животът не е "цветя и рози" (както се изразявам аз, макар да няма много смисъл, защото и розата е цвете...), че нещата от филмите наистина се случват (всъщност зависи от филма, все пак наоколо няма сини хора и в съня ни не ни убива Фреди Крюгер)...по-скоро филмите от типа Уди Алън!
Но...като че ли пораснах, разбрах, че мама и татко не са били принц и принцеса. Не са се влюбили щом са се видели (мама дори не е харесвала баща ми), не са отпътували на златен еднорог към звездите, следвайки магическа дъга, която прави живота розов!

Но съм готова за моята приказка...чудя се кога ли ще започне?...