*Such a Wonderful Afterlife*

Моята страничка във facebook (още е бебе...:p)

Този лорд от Нарния не ви ли прилича подозрително много на Васил Левски???

Аз и Йони

Чудно е как с човек, с когото не си се виждал от 3 години, не си се сетил да си направиш и една-едничка снимка!! Ама-човешка простота (gotta love it*)...Та, умното ми Йони ме навести в мразовита София (ха,  малко е трудно да пиша поста, докато Мишето ми чете някаква критика за Дон Кихот...). Наядохме се като бели хора (Subway), направихме си чаено парти (с мляко-на Йонелка й хареса, но в същото време гледахме American Pie-сещате се, сцената с бирата, и....чаят й заприлича малко или много на...******, особено заради млякото, и...дотук с чаеното парти!)
Разбира се, говорехме си дооо 1-2, но тя трябваше да става рано...след това изпита й свърши (бил лесен, стискам палци*) и...не успяхме да се видим повече. ТОй се беше проточил доста, дори повече от предвиденото време за нас да висим в мола, така че хич не се видяхме! Е, винаги ще можем след още 3 години!...
Междувременно аз навестих сестричка (за Коледа й купих меченце, лилава блузка на Мини Маус и коледна шапка...кой е като нея...), а тя в отплата ми засмука носа!! Ама честно, не стига че в началото ми се сърдеше, че не ходя по-често и от инат ни наду главата, а после не щеше да се отлепи от мен...с последици-моят мил, олигавен от бебешки лиги, нос.
Иначе расте като...една голяма усмивка! Коса още няма, зъби-не мога още да се произнеса..
Случка на деня:
Тъкмо си седях на спирката и си мислех, че гълъбите не се изобщо тъпите животни, за които ги смятат, едно от тези крилати създания ми профуча над главата БУКВАЛНО, даже ми докачи шапката!... Мне, тъпички са си...
Гу-гу*

Две тела-един мозък...или новият (първият блог на Мишето)

Скъпи приятели, Мишето ми се "обади" по скайпа с една интересна новина-направила си била Б-Л-О-Г!! Е, то не е чак толкова рядко срещано (дори on the contrary) , само колко ваши приятели си имат сигурно, та дори може би с част от тях сте се запознали в интернет! (Кики например се познава с двете си най-добри приятелки от Уич форум) Но,е,за мен е новина! И съм горда да отбележа, че във втората й публикация присъствам косвено! Ето, ако искате да надзърнете в нейния новооткрит блог: Bloga на Бухчо
Иначе, аз съм добре, получих ПЪРВОТО си истинско писмо от Йонелка!!! И съм на седмото небе (Йони, благодаря, благодаря! :*)
С тайфата си правим планове за Неделя...планирала съм библиотека следобед и чаено парти, но още не сме решили... Сестра ми проходи (имах предчувствие), кексчето не ми хареса есето за скуката в училище...ами, ряпа да яде!!
Айде хорица! Ба-бай и до следващия пост! (:

Check out my latest FACEinHOLE (Или иначе казано----МЕЧТАТА!!!

Create your own FACEinHOLE

O, я хайде!!!

Какво й става на скапаната вечер?? По средата на "Стъклен дом" се сещам, че трябва да отида до аптеката, за да си купя балсам за устни и рол-он, обличам се, влизам, разглеждам, похарчвам си цялата стипендия за неща, които не ми трябват кой-знае-колко. Минавам през изхода, алармата бипка. Знам, че нищо не съм взела без да искам, но въпреки това гърлото ме стяга и краката ми се подкосяват. Обаче ми се извиняват-явно машината си е виновна. (А, да, на отиване стоя на светофара и си мисля за оптимистите и песимистите-после ще ви кажа...) На връщане буквално тичам към вкъщи, ала не знам как става, но всеки път, когато завия, се блъскам с някого (а btw и на влизане в аптеката се сблъсках с една жена-беше брутално). Колите ми свиркат, ама аз си  минавам на зелено?! Естествено зад ъгъла ще ме чака поредния човек, в който да се бишна! Ама няма край! (ооо,има и още) Прибирам се, разтоварвам нещата-гледам: ЗАЩО за Бога съм го купила тоя стик за пъпки, като си имам два, в които още има живот?! Защото съм тъпа, не ми върви, и не проверих! Тъкмо сядам да си напиша най-после домашното по етика (все пак се прибрах в 16:30, заради "сектата") и телефона звъни. Иска ми се да не бях вдигнала, защото е майка ми, която ме кара да ходя до фризьора й, за да съм му казала,че е в задръстване и ще закъснее 5 минути!!! Айде пак, обличане, излизане (от яд така треснах входната лампа, че се чу и на последния етаж-разбира се, тя не се светна, само ръката ми пострада...) Слизам, входната врата не ми се подчинява и я оставям отворена, естествено пред мен ще да има кола, която прави криви маневри да излезе от капана на побратимите си. Мен на този етап изобщо не ме интересува това и безцеремонно си стъпвам да фара и на пантата на другата кола, и излизам на улицата. Гадния шофьор, обаче, не е забравил какво съм направила "миналото лято" (тва е тъпа шега, знам) и ми блокира пътя срещу салона. (защото,разбирате, той трябва да е в абсолютно същата посока!) На прибиране много ясно ще се наредят 5-6 коли да минават по тясната уличка, ще стане някаква засечка, и аз ще трябва да заобикалям цяяяяялата шибана улица!! Обаче за капак си стигам до вратата и точно тогава изгасва лампата. И тя ме помни! Пак започвам да я млатя, ама тя не се предава, и изобщо не ми обръща внимание! Така и не светна. Еми, влезнах си слепешката...

Чудесно просто! 

Единствената хубава новина, е че Йонелка ще идва в София! Най-сетне! След близо 3 години apart! Но всичко друго (както казва Мишето) BLOW (s)!

Айде, със здраве и повечко КЪСМЕТ!

П.П. Да ви кажа за песимистите и оптимистите (ест. трябваше да си публикувам блога, за да се сетя...): та, вие  как гледате на червената светлина? Все едно, че тъкмо сте изпуснали зеленото, или сякаш зеленото тепърва ще светне? 

Ден. Никулден.

С Васи ходим на секта. (обещах си, че ще го напиша) Не, всъщност ходим на интернационален клуб, от страната на еврейската общност сме, макар и двете да искахме повече да сме от арабите (имаше много записали се). Иначе, нищо ново, нарисувах картичка на мама за имения ден (нарисувах е силно казано, де). Представлява една риба (златна, макар да исках да я направя шаран с косата на мама-щеше да стане малко обидно обаче ;p) на фона на вода и вътре някакви сантиментални простотии от рода на "Даваш ни толкова любов всеки ден, без да го осъзнаваш"...блях-блях-блях. (да,знам, размекнала съм се! Лоша Ради!)
Продължавам със "Скитница", имам предизвикателството да се държа един ден като душа. Да съм мила с всеки и прочее...но е so FUCKIN' hard!!! Особено с Боби...той просто си проси да бъде нахранен яко! Та, засега предизвикателството е отложено... за незнайно колко дълго време.
Айде, PIECE OUT, именници!

Бай дъ уей-сещате се за "Коледна двойка"...разбрах, че трамвая е част от някаква кампания...ако се бях качила, щях да получа подарък от Дядо Коледа...А вие, всъщност кога разбрахте, че няма Дядо Коледа? (ако не знаехте, сори майка... лека издънка! Лоша Ради!)

Teenage drama...? /the climb/

Знаете, има хора, за които сте си изградили предварително мнение. Като Галя от курса ми по английски. Виждам я-изглежда надута, чувам я-звучи като кифла. Неизбежно е. Мнения, мнения, мнения. Но не е така. в хората има много повече от външността и държанието им. Като по филмите, тези, които се държат нахакано, всъщност са най-лесно раними. Маската им е просто защитна реакция.
Днес Галя черпи, защото е имала рожден ден миналия ден, но очите й бяха зачервени от плач. С нея се познаваме от скоро и нямаше да е тактично да й се ровя в живота, но всъщност тя просто имаше нужда да поговори с някого. Представяте ли си, това наперено иначе момиче, е имало много тежък ден. Вчера-именно на рождения си ден. Скарала се е с всичките си приятели, които застанали на страната на някакъв си интригант, само защото бил богат и ги черпел от дъжд на вятър. Скарала се с приятеля си, защото най-добрата й приятелка (която тайно го харесва) му надрънкала всякакви глупости за нея. Скарала се с майка си, заради последиците от купона след рд-то й. Драма, драма, драма... Като тази по филмите. Типично тийнейджърски проблеми, но наистина боли. Тя...беше готова да...(как да се изразя) посегне на живота си. Щом говори с МЕН за това...тя-с мен ("зубрачката на курса") ! Разбира се, смених името й, но така или иначе никой от "вас" не я познава. ..
Това, което искам да кажа е, дайте на хората шанс. Каквито и да изглеждат...най-малкото да си намерите приятел в лицето на някой, който не сте очаквали.
И бъдете благодарни за приятелите си. Аз съм.
И...спокойно...каквото и да има, знайте, че се оправя! Честна изпитана скаутска!

Ваша: Ради

P.S. Цитат на деня: "Животът е скала, но гледката си струва" (Hannah Montana:The Movie)

Коледна двойка

Ехааааа! Беше невероятно! 1-ви декември започна зле. Много зле. Като за начало сутринта разбрахме, че колата на баща ми е била вдигната с паяк. Още един признак да мразя паяците... Закъснях леко за училище, пропуснах сутрешното събиране за даване подаръка, по случай рождения ден, на Стефи. Ревах в метрото. Абе, мазало. Но после нещата се оправиха...и то много! След даскало се събрахме в Стефи и пирувахме, слушахме музика, разглеждахме профили във фейсбук...нормал стъфф. Обаче якото беше когато тъкмо бях излязла от метрото! Представяте  ли си?? Моето първодекемврийско чудо! Значи-трамвай 2-ка, в коледо зелен цвят, окачен с гирлянди, с типичните леко запотени стъкла! И не е всичко. Приближих ли се-забелязах белите перденца...викам си: "Гирляндите добре, но и перденца? В София??" А послеее гледам-вътре пълно с малчугани в бели роклички и костюмчета и ми махат през прозорчетата!! Ее, това е първият път в живота ми да видя нещо приказно, което сякаш с вълшебна пръчица да направи настроението ми...коледно...магически коледно.
Евала на деня! И Стефи Ч.Р.Д, дано както твоят ден ми донесе това коледно чудо, така моето пожелание за много чудеса за напред да се сбъдне!!

Беше приказно!