Лигация

аз съм я рисувала!

Фазата ми на лигня официално свърши! Приключи я "час на класът" с темата за насилие и по-специално отвличанията на млади българки. Знам, че това трябва да е нещо като мой дневник, ала  за мен е нещо повече. Именно тук описвам мислите си всеки ден, а днес-те са окупирани от такива неблагоприятни ситуации!
Защо ме вълнува?- Ами, аз попринцип искам да уча в Англия, а точно там по някакви си данни е отчетен брой на отвлечени българки около 68% от всички, заминали. Това, че вашите близки, живеещи там, са добре, е въпрос на късмет. Всъщност, те може би не са добре, но вие не го знаете.
Обаждат ви се? Ами, как иначе няма да се притеснявате? Това е схема.
Ето как действат:
1.Имаше случай на момиче, около 15-16 годишно, заминало с нормални документи, всичко по реда си, в програма за обучение в Лондон. Всичко наред, но след една вечер с приятели, тя буквално е наврята в кола и откарана в частна собственост. Разбирате ли, "те" следят българките. Момичето в карано да проституира, но пък редовно се е чувало с близките си, като е трябвало да се преструва, че е добре, за да не им навредят в България. В последствие е била принудена да извърши убийство на клиент, да му открадне телефона и да набере полиция. Добре че е била умна и е знаела английски! Какво е станало с нея? Забременяла. На 16 години. От клиент. Починала при раждането. Бебето е било дадено за осиновяване.
2.Също така бяха дадени ситуации, в които нарочно забременяват отвлечените момичета и след това продават бебетата, а и органите им.
3.Мислите, че това няма как да се е случило? Или че е било твърде отдавна и такива зверости не съществуват днес? -- Гореописаното е станало миналата година.
Затова:
Въпреки че сте го чували по училищата, 1.не се доверявайте на непознати по-възрастни мъже (колкото и да са "готини") 2. проверявайте програмите, в които заминавате в чужбина (колежи, уроци, екскурзии) 3. НЕ си давайте документите на никой! (било то приятел на приятел, или самият приятел)  4. бъдете умна! (просто от предпазливост си "нагласете фраза" със семейството си) пр. Ако кажете нещо от сорта на: "Има много работа" , "Времето е много влажно"- някви такива, нека разберат, че нещо не е наред!


Съжалявам, че развалих публикацията, но това ме вълнува. И е наистина страшно! Пък и не бих искала нещо да се случи на читателите ми ;p Поне ще има да научите нещо и от мен!

Дума на деня: предпазливост

Fuk.

Помните ли как веднъж ви бях разказала за любовта на младостта си?-Минчо? Този, който бях прекалено тъпа, за да отрежа на лагера? Този, който също ме харесваше, но тръгна със тъпата ми съквартирантка, която го заряза, просто защото е тъпа? Е, намерих го във facebook-a!! Кълна се, не знам защо изобщо го търсих, но щом ги видях, усетих нещо супер странно. Онова чувство...гъделичкащото! Не съм ли проста?! Не съм го виждала от 4 години, нито съм го чувала, но пък иначе още си го представям като идеала за момче! Питайте приятелките ми от Рз- Минчо това, Минчо онова!... (Ебати, знам, че името му е малко странно, ала...охх,страхотенн е! )
И макар да звуча като отчаяна романтичка (каквато бях тогава и сега си мислех, че вече не съм), това наистина ме вълнува, и си помислих... с кого другиго да споделя моите глупави страсти, ако не с вас?? Какво глупаво нещо е, наистина, момичето тийнейджър! Всеки ден поредната глупост! Аз тогава наистина го изживявах като "невъзможна любов". Би трябвало да съм го надживяла...
Като казах на Мишето, та ми отвърна: " Ама много си глупава! Как си го оставила да се измъкне?!... Имаш обаче моята благословия...женете се! И btw- ебати якия братовчед имаш! Кога мислеше да ми го покажеш?! Защо ЧАК сега разбирам за него?!"
Такъв си е той, моят Бухчо....

Цитат на деня: Castle: How do you find out you're inlove?
                         Beckett: All the love songs make sense...

Просто размисли...

Дааа, скери мууви найт! След четири-пет часа всякакви филмчетии, съобразно с проваляне на всякакви рекорди на icy tower, аз найй-после се чувствам изморена! Вие си мислите, че петте часа безсмислени уроци по английски за сертификат са ме изморили?-ни най-малко! Аз такива неща ям за закуска. Сега, един час по математика обаче ми действа от всякъде!..
След One Missed Call още ми е странно, че може да има такива деца-съдисти. И ми е най-мъчно за котката Луна, която детето-съдист удави в езерцето.
А аз не съм ли най-тъпия тийнейджър на земята?! Наш'те ги няма, няма и да ги има до утре вечерта, а аз (като пълен олигофрен, I may add) цяла вечер си...лежа в кревата и гледам филмчета...
Ден след ден се убеждавам в глупостта си. И като казах убеждавам, Мишето е намислила план за действие по случай рождения си ден...само след 1 месец. САМО. Но пък вече го е измислила.
Та, нейната мъдра главица е решила да прекараме нощта в празен апартамент (ние двете и няколко гости). Разбира се, техните няма да знаят нищо за това ни начинание (шшшт, тихо!).
Аааа, да. Също гледах и "Queen of the damned" ( тва за пореден път) , черпейки идеи за първообраза на Еди. Тоест за самата идея Еди. Лестат е як. (Еди е по-як, няма нужда от коментар).

Въпрос на деня: "Забелязахте ли наболия мустак на Тейлър Лаутнър в "Затъмнение"?" И после ми кажете, че го харесвате?!? (те и бакенбардите на Едчо не са първа хубост, де)

Още нещо...

Забравих да кажа... вчера гледах "Затъмнение". ПАК. И мисля да прочета неземно любимата си сага за Еди. ОТНОВО. За...седми-осми път. Нищо работа!...
Тва показвала ли съм ви го?: (виси ми над леглото-ръчна изработка, затва е толкова грозно, не друго...
И стига съм се моткала, че имам да уча за поредното контролно по математика над неща, които са пълна простотия, и които НИКОГА, ама никога няма да ми потрябват!
BTW , липсват ми единствено мрачните следобеди в училище (5-6 клас) с последни часове изобразително... имаше нещо особено в атмосферата тогава... специален уют. А, и също "писмени-те упражнения" в четвъртъците. Такива готини текстове ни четяха... сега ни пълнят главите с глупости! Откъде-накъде Дон Кихот е оптимист??? Коя даскалка със всичкия си ще е толкова далеч от истината?? Не, аз просто се паля. Нищо лично, кексче (класната)....

Новина на деня: Кики ПАК се сърди.
Бях си обещала да не го пиша, когато се случи, от риск да го види, но предпочитам да съм откровена. Пък и-крайно време беше...все пак са минали 3-4 седмици!

Криси!

Вчера, късно вечерта, по не знам си какъв повод, реших да си проверя блога на айпода и...-О,чудо! Имах коментар! Оказва се, че блога не си го чета само аз :D , което за мен значи ужасно много! Все пак е моята рожба! Та, Криси се казва въпросният ми коментатор, който успя да ме докара до безсъние тази нощ! Мислех си какво да напиша, как да изразя благодарността си, без да съм откачено напориста и...ами, странна! (ако се досещате, нищо не измислих..) Реших да пиша на момента!... Кооолко общи неща имаме с Криси... не знам да се радвам ли, или да се взема в ръце, защото, освен всичко, нейният блог rules! Абе, хора, стига сте чели мойте драсканици и се отправете към блога на Чоки (Криси)... И btw ми фриенд чика, Фифи си кръщаваше котенцата Чоки. Имаше Чоки, Чоки две, Чоки три...Бог да ги прости... Ще се отплесна малко като кажа, че веднъж Фифи реши да си окъпе поредния Чоки във варела с вода на село...
Та, така за Криси (името й, между другото , ми е едно от любимствените- get it?>между любим и единствен-->тва е измислено от мини Ради, когато е била на четири годинки, така че не откривам топлата вода...)
И още нещо за финални думи: СТАВРЕВ Е ВЪРХА! Да живеят Ставреви-те са моите идоли! В древна България пра-българите са се кланяли на (уф, кво беше... Тангра?), съвременният Дон Кихот (или иначе казано crazy person) - Радина Манчева, се кланя на Тони Ставрев!

Злополучия...абе, простотии в училище...защо ли ми пука??

EEeeeee, закво, За БОга, закво учих толкова вчера??? И се чувствах толкова добре!... Аман от учители значи... Това "кексче" (класната) е много интересен човек... Ма, не, то аз си бях виновна, де. Бях разбрала да пиша есе на избираема от три теми, тема, аз реших да бъде "Дай ми живот-дай ми свобода" по "Декамерон" и бях записала 2 листа да е гореспоменатото есе...а то било ДО два листа и в час вика да не сме писали фермани. Какви фермани, братче, аз цял ТРАКТАТ написах заради простотията си. И накрая ме досрамя да си го прочета. А тя взе че писа 6-ци на тея, дето си ги прочетоха. Абе, патка съм си, два часа ми отне вчера да я мъдря тая глупост... И после друго гаднярско нещо-имала съм петица по английски. Сега, обикновено това няма да ми подейства по никакъв, АМА по НИКАКЪВ начин, ала даскалката е нова и още от сега ме мрази. Само да видите как ме гледа в час. Ако можеше с поглед да стягаш някой в мислено менгеме, да съм станала на разпльокана солета!... И истината е, че почвам да се съмнявам в собствените си умения на английски език. А като се сетя как се окъках на входното по испански, не ми се живее...
Новина на деня: Боби е ЛАЙНО, а аз съм още по-голямо!!!

Нов старт на блога с простотия, без която просто не мога да мина!!!

Днес надминах себе си в простотията си!!! Вижте, бях си купила близалка (ягода беше) и измислих имена на няколко начина на близане. Етоо я и класацията:
1.ЦЕНТРОФУГАТА-въртиш си близалката отпред на устните (звучи смешно).
2.СТЕННИЯТ ЧАСОВНИК-както си я смучеш, с езика я таралянкаш наляво и надясно (като махалото на стенен часовник).
3.КРАТКА АФЕРА-близваш си леко и се отдалечаваш. После близваш пак :D
4.СПЪТНИКЪТ (лично ми е любимо)-близалката се върти около езика (над и под) като луната около слънцето, затова и аналогията със спътник.
5.ЗЪБОБОЛ-това е мързеливо близане. Близалката просто си стои в едната буза...и след малко време те заболява венецът.
6.ЕРЕКЦИЯ-малко нецензурирано, но...както казах вече-простотия... При тази поза дръжката на близалката е щръкнала нагоре в доста пикантно положение...
Сега, обикновено нормалните хора предупреждават за опасността на съдържанието на даден текс преди текста, за да може хората за знаят предварително... Аз, обаче, не съм нормална и злорадо ще ви кажа, че прочетеното по-горе ви е накарало значително да затъпеете!! И последиците се трайни. Вие ще се чувствате длъжен/на да предадете на приятелите си за позите за близане на близалка и така аз ще стана известна. Това целя! Е, честито!

(Сега сериозно...имам няколко неща за споделяне, но сиг не ви се чете повече, тъй че няма да ви тормозя,а ще лепна една снимка на детинщината си):









А сега на мен като детенце ( тогава съм била много по-човечна):

Без да се заблуждаваме вече...

О,хайде стига!!! Не мога без блога си!!! Да реша да го преместя беше все едно...да имам страхотно, любимо яке, да го сменя за по-нов модел без джобове-все ще се улавям да си вдигам ръцете неохотно, за да ги пъхна...по навик. Ала те всеки път ще си увисват празни...
Та, официално го обявявам:
БЛОГЪТ Е ВЪЗСТАНОВЕН!!!
И като белег на възраждане ще сменя малко обстановката.