неделя, 23 май 2010 г.

Не разбирам

ВЪПРОСЪТ Е НЕ ЗАЩО ИМАМ ТЕЗИ НЕПРИСТОЙНИ МИСЛИ, А КАКВО ДА ПРАВЯ С ТЯХ? ИСКАМ ЛИ ДА СА РЕАЛНОСТ??

четвъртък, 20 май 2010 г.

ПО повод ПОСЛЕДНАТА ПЕСЕН

Това само да кажа, че е песен, която измислих преди малко, в ритъма на тангото. Казва се "Когато си отиде песента":
Когато си отиде песента,
и нямам сили за последна нота.
Аз спомням си за минали лета,
и колко бил е хубав там животът.

Пр.: Но животът е жесток.
И порастваш неусетно.
Идва без да си готов,
пееш, ала за последно.

Но животът е жесток.
Тук си само за утеха...
А даряваща любов,
е песента, а не човекът.

До последната нота, до последния ми стих,
аз ще пея за живота,
и дано е милостив!...
И поредната си строфа, ще изпълня за целта,
че любов нали дарява
чрез човека, песента.

неделя, 16 май 2010 г.

Скапаната вечеря


Направих цяла вечеря -салата Цезар, задушени заленчуци в ментов сосс и кекс със орехи и сметанова коричка, но не защото исках да е нещо специално, а защото исках да отмнея майка и да докажа, че мога да готвя. Какво разбирам-Румен няма да се върне, защото е на баскетбол, а после на служебна вечеря, а майка ми отказва да яде (като знаеше, че ще готвя, все пак реши,че ще е по-подходящо да се натъпче със семки предварително). Сложих й вино на масата, дъра-бъра (повтарям, че просто исках нормална вечеря), тя изяде една чиния салата и хапна малко от зеленчуците и тва беше! (подчертавам, че няма и риск да не е било вкусно! всичко наистина беше както трябва да бъде, че и повече). Дори не пита за десерта.
Ами, разтроих се, да. И аз си върнах храната в тенджерата и няма повече нищо да им готвя!
И днеска аз пак правих закуската, макар тъкмо да се бях прибрала от пижаменото и да не бях спала избщо! Правих им банички с кайма, всичко излапаха, дори майка изяде две преди вечеря!!
Ядосах се, защото това е времето, което прекарваме заедно-на масата на вечеря! Не я виждам изобщо никога през останалото време, само когато мия проклетите чинии и съм и застанала  на пътя към балкона, на който иска да изпуши поредната си шибана цигара!
А, да, като сядахме на масата, тя отвори капака на тенджерата да види какво има, щото й миришело много вкусно, а аз й казах: "Айде сядай вече, деба!"
Еми, кво сега?! Не стига всичко, ами и се мотае насам-натам. Много ли искам-една вечеря, макар и само двете? ПОНЕ двайсет минути!
Всичко се провали обаче, а не мога да разбера защо не може да остави проклетите задачи, които решава за работата й (не са толкова важни,ако бяха, щях да разбера) и не седне да яде с мен??

събота, 15 май 2010 г.

FREAKING

OMG, OMG, OMG!!! Йееей! АЗ-СЪМ-ОТКАЧИЛА!!!
Значи,отивам на sleepover, още не съм готова, трябва да тръгвам след малко, а седя на пода и пиша... Не мога да те взема, лаптопче, защото в Ива няма безжичен (и за онези, които измислят някакво мъдро решение как да го свържа  с нета там-ОСТАВЕТЕ МЕ НАМИРА! има и такива като мен, които не разбират почнти  нищо от съвременни технологии, но поне притежавам не малка част от тях (имам прякор Ради-Техниката), моля,моля!
Какво стана с контролното ли (едва ли ви интересува), но все пак- въпросът ми беше на управлението на Симеон (знаете-Златният Век и прочее) (или пък не знаете :D:D) и се справих чууудничко, освен факта, че писах една битка,която изобщо не е там... Като знам страшника по история обаче, мамо, тате, пригответе се за тройка!...
Връщаха ни там разни контролни (английски-най-високия резултат-не че се хваля)...
Защо откачам ли?
Защо?
АААААААААААААААа, ами, вижте сега... 100 ЧОВЕКА СА РАЗГЛЕЖДАЛИ БЛОГА МИ!!
Вярно, че не исках дори никой да го чете на първо време. Държах си го като нещо катооо онлайн дневник, макар и да звучи по момичешки (да знаете,  че мога да се държа и като  момче-много момчета приятели си споделят с мен момчешките си проблеми)... Отплесвам се, но това е защото съм щастлива!
Случка на деня: Качих се в дванайсетка тролей и тъкмо да си маркирам картата, виждам, че съм я забравила в нас! Вместо да си купя билет, аз слизам!!! Ииии чакам нещо друго, което ме кара до тъпото метро... Не знам защо го направих това... Можех да си се возя и без билет (ако някой кондуктор чете това-съжалявам, не исках да го кажа :d ).
Друга новина-купих си сини лещи с диоптър за 60 лв!! Оказа се,че не мога да ги нося, защото са ми големи! (Да, явно има такова нещо като мярка на лещите...)
bTW, не знам защо като си ходих вчера по улиците хората ме гледаха странно... може би защото бях с розова блуза, а около мен имаше мнооого хора с тениски на ACDC... Каква е тая вражда бе, хора?? Поне не слушам чалга или джас (примерно)...

сряда, 12 май 2010 г.

Шашната и мързелива

Утре има контролно по история!!! Готвя се от една седмица. Крум-Омуртаг-Борис(Михаил)-Расате(Владимир)-Симеон-Петър-Борис втори-Роман-Самуил. Тва са пет урока. о_О Човек би си помислил, че е справедливо, но не е така, тъй като имаме едиин час седмично и то при откаченяка, който ме плаши до смърт! Трябваше да наваксам с песните, защото като бях на Ябланица само аз нямах нов албум или дори песен. На ден по една си казах. Днес няма да бягам в парка, защото утре ще бягаме по физе. Вече е време да се раписвам на спорт (плуване или тенис или нещо друго?)! Мързи ме, та две не виждам!

понеделник, 10 май 2010 г.

"Ваканция"?!


Защо сега останалите наричат изминалите четири дни (два, от които събота и неделя) ваканция? Какво значи "Как си прекара ваканцията?" ? Ама за каква ваканция става дума, егаси?! Както и да е. Тъй като леля се върна от Англия, ние се натоварихме и заминахме за Ябланица!!!
1-ви ден: Оф,беше толкова мрачно и подтискащо. Улиците, по които съм вървяла сама толкова пъти лятото, а и не само, изглеждаха...селски и тъжни, че не съм ги посещавала от дълго време!... Нищо, аз отново ги обиколих, just like I used to... Дъждът си валеше, пък аз просто си се разхождах с чадъра на баба и mp3-то. Някакси се надявах да си  припомня онези дни, в които излизах на пътешествие из непознатото и ми беше толкова увлекателно!...Припомних си го, но не го почувствах пак. Детството си е детство.
След това исках да си легна в горната стая с книгата, която наскоро си купих "Стъклени къщи" (странна, засега не ми допада особено), но съдбата бе решила друго. А именно да стана жертва на "събора" на семейството ми. Представете си родителите ви, баба, дядо и  леля ви, да се съберат на маса, за да ви обсъждат. И то не по добрия начин, ами ей-така, защото просто прехвърлят темите, да ви се накарат час и половина, как ходите прегърбени!!! Безобразие! Няма да ви отегчавам за развитието на нещата, но само ще кажа, че ревах.
Последва обаждане за Йонелка, благодарение на която се справих с желанието да удуша някого.
Срещнах "тайфата"! Не знаех, че всички са се събрали! За вас, на които не ви говори нищо коя е "тайфата", пък и не  ви пука особено, само ще кажа, че става дума за всички онези деца (момичета  и момчета), връстници и не до там, които напускат софийските си домове по време на т.нар. "ваканция" и ядосани на училището, копнеят за малко селски живот при бабите и дядовците си.. Останах да спя там (т.е. на вилата)  и по погрешка се прибрах половин час по-рано.... Разхождахме си из гробищата, пяхме както едно време, събрахме се на един изоставен строеж, където ме накараха да танцувам хип-хоп. (излагация) Другото са подробности.
Новина на деня: Боби има разтройство.

сряда, 5 май 2010 г.

Да готвим с Цура

Направих някаква супа и нещо като неща в тавата за вечеря...малко странно става...дали да не го излюча?.. Липсват ми онези следобеди след училище, когато се събирахме и готвехме...имахме си "предаване"...главно правихме кренвирши и се карахме за начина на приготвяне на айряна... КОй е селски и кой-градски :D Сега предавнето всъщност продължава, но се нарича "Да готвим с Цура"! (аз съм уж Цура) Целта е да "покаже" на "зрителите" какво става, когато човек с нулеви способности и идеи какво ще готви, пазарува всевъзможни неща и после какво става, когато ги смеси... Общо взето нови рецепти, но до сега всичко е ставало много вкусно... Имам лошо предчувствие за нещото в тавата! Значи, картофи (отдолу е масло), моркови, топено сирене (да,знам,смешно) и подправки там... Тайната съставка няма да я казвам, че ще се смеете!

вторник, 4 май 2010 г.

Мразя!!!!!

МРАЗЯ шИБАНИ МОМЕНТИ КАТО ТОЗИ, КОГАТО МАЙКА ИСКА ДА ПУСКА КОМПЮТЪРА КЪСНО ВЕЧЕРТА,ЗАЩОТО
ИМА "СПЕШНА РАБОТА", НО СЕ НАЛАГА ДА Й ДАМ ЛАПТОПА МИ! А СЕ ОКАЗВА,ЧЕ ПРОСТО ИСКА ДА СЛУША ПЕСНИЧКИ В Ю-ТУБА!!!!!!