Днес е един от онези дни,както казват в рекламите по телевизията и се чувствам сууупер зле. Не стига това,ами и пр малко ходих на фриз**ор (тъпата ми клавиатура няма ер-малък,а аз днес съм прекалено тъпа,за да разбера откъде да си сложа другия български на languagebar-a),та за нищо и никаква пострижка се охарчих с 15 лева!!!
Баба утре е юбилейка и й купих пантофи и лилава теменужка в кошница. Освен това купих нови слушалки за компа,защото на старите само едната страна работеше (пак 15лева) и какво се оказа...че клавиатурата е скапана и на новите пак се чува от едната страна!!!
Единствената ми сполучлива покупка беше на две книги : "Тръпка" и "Измамена" (вампирска и върколашка). Мама ми беше забранила да си купувам такива, ама не се сдържах....муахахахахаха!!!
Почнах веднага "Тръпка" и да си призная-доста ми харесва, няма оня смотан тийнейджърски смеховат акцент като в "Измамена" или Дневниците...
Това е за сега, довечера непременно ще пиша пак (все пак ще съм на лаптопа).
събота, 30 януари 2010 г.
петък, 29 януари 2010 г.
И мама ми каза,че всичко,което оставяме след нас е написаното
И са древни колкото света. Ръкописи на времето,изписани от крилатите демони с изящните усмивки. И в тях пише за хората,за смисъла на живота. Всяка страница контролира по едно поколение,променя съдбата. И са пазени от три сестри,слепи и все пак виждащи повече от всички останали. Запечатани с кръвта на архангелите и сълзите на майката Земя.
И са живи. И дишат. И броят. И очакват. Шестотин-шестдесет и шест века в тъмнина,за да пропаднем завинаги.
Раждаме се в неизвестното,за да си отидем в слепота,а те ще останат вечни и недосегаеми.
Написаното остава.
И са живи. И дишат. И броят. И очакват. Шестотин-шестдесет и шест века в тъмнина,за да пропаднем завинаги.
Раждаме се в неизвестното,за да си отидем в слепота,а те ще останат вечни и недосегаеми.
Написаното остава.
До теб (до него)
Не ме трови с думите си,защото ми писна да те нося като гюле в ръцете си и без това.
Но ти продължаваш! Защо? Какво толкова имаш да ми кажеш?
Аз мълча и съм ингогнито,а ти все ме търсиш... защото си егоист.
И преди и сега,искаше да говорим само за теб и за мен околко теб и не разбра как аз поисках
да те няма за малко... и... ми хареса...
.......................................
Сега се правиш на голям,но си толкова нищожен до егото си! Не мога да си вдигна главата-много е високо!
Не ме разбираш,защото си глупав. И си затворен в своя образ и искаш да се доказваш и всички да ти се любуваме...
Кога ме изпусна? Когато се вкопчи в себе си и скри комплексите си в гел за коса.
Мразя те! Мразя те за това,в което се превърна и не искам повече да ми пишеш за себе си и изобщо за нищо!
Това исках да ти кажа в мълчанието си.
четвъртък, 28 януари 2010 г.
МЯУ (лигня)
Хах, вчера беше бая забавно...
Крикри (фр) от мн отдавна ме кара да донеса в училище книжката на "Кама Сутра" (Астро),която беше подарък в един Cosmopolitan,който си купих веднъж,когато нямаше какво да се прави на село.
Та,голям смях падна : "Ленете и обърнете лицето си на една страна...(примерно) и Крикри(тва е прякор,of course) не пропуска да добави :Ето така..., пък оставете се,като занеса малко блутак (или синята "хлебна гума" я наричат някои-за лепене на плакати) и какви фигурки прайм самоооо...
Рекла съм си да престана вече с простотийте,защото много време просто ме държи лигата. Почвам да дразня свестните си приятели...като се събера с определени луди хора (в тази връзка-как си МИло?) ;p
Специални поздрави за Миша.която закова!
Последен ден от първи срок,а да ви е честито!
Крикри (фр) от мн отдавна ме кара да донеса в училище книжката на "Кама Сутра" (Астро),която беше подарък в един Cosmopolitan,който си купих веднъж,когато нямаше какво да се прави на село.
Та,голям смях падна : "Ленете и обърнете лицето си на една страна...(примерно) и Крикри(тва е прякор,of course) не пропуска да добави :Ето така..., пък оставете се,като занеса малко блутак (или синята "хлебна гума" я наричат някои-за лепене на плакати) и какви фигурки прайм самоооо...
Рекла съм си да престана вече с простотийте,защото много време просто ме държи лигата. Почвам да дразня свестните си приятели...като се събера с определени луди хора (в тази връзка-как си МИло?) ;p
Специални поздрави за Миша.която закова!
Последен ден от първи срок,а да ви е честито!
вторник, 26 януари 2010 г.
...
Разрязвам последното късче на щастие в съзнанието
няма ме вече щастлива
само съм там.
Не разбираш ли защо копривата е създадена да пари?
За да те боли нарочно,ей така...
На инат ще си го зашия
и ще се усмихна пак.
Няма ме там,ама съм щастлива.
понеделник, 25 януари 2010 г.
Много изморена
Ах,Понеделник... Егаси,не стига,че съм си почивала два дена повече от останалите ми съученици,се чувствам като пребита! Не знам сега...хем имам да уча,хем се помотвам (не мога просто да се съсредоточа).Мама приготвя вечерята вече от един час и половина,прочетох кой-каквото е писал за Прометей във всевъзможни сайтове и тн.,опитах се да си вкарам някаква информация по история,ама така яко ме цепи главата...
Усещам си пулса в слепоочието! (Не че е кой-знае-колко интересно,ама все пак да си кажа)Свърших втората част от Дневниците на вампа...имах хмммм странен меко казано сън с Деймън...доста интересен,бих казала,кара те да се замисли6 над нещата в живота (just kidding).Иначе,кво ново...госпожата по английски каза,че щяла да ме остави на поправка (много смешно),мисля да ходя на олимпиадата по био,ам и ще правя смотан разказ за това как българите са допринесли за (нещо си)през Втората световна. Ами че те не са изобщо допринесли за нищо,тъй като са били проклети съюзници с хитлеровците,докато Ане Франк и там другите еврейчета са измирали по camp-ове!!! Който не е гледал "Списъкът на Шиндлер",да го гледа!
Мисъл на деня (или по-скоро на вечерта):
"Мозъкът е удивителен орган.Той започва да работи в момента,в който се събудиш сутринта и не спира до момента,в който отидеш на училище."-Робърт Фрост (любимеца на Пигулчо)
Усещам си пулса в слепоочието! (Не че е кой-знае-колко интересно,ама все пак да си кажа)Свърших втората част от Дневниците на вампа...имах хмммм странен меко казано сън с Деймън...доста интересен,бих казала,кара те да се замисли6 над нещата в живота (just kidding).Иначе,кво ново...госпожата по английски каза,че щяла да ме остави на поправка (много смешно),мисля да ходя на олимпиадата по био,ам и ще правя смотан разказ за това как българите са допринесли за (нещо си)през Втората световна. Ами че те не са изобщо допринесли за нищо,тъй като са били проклети съюзници с хитлеровците,докато Ане Франк и там другите еврейчета са измирали по camp-ове!!! Който не е гледал "Списъкът на Шиндлер",да го гледа!
Мисъл на деня (или по-скоро на вечерта):
"Мозъкът е удивителен орган.Той започва да работи в момента,в който се събудиш сутринта и не спира до момента,в който отидеш на училище."-Робърт Фрост (любимеца на Пигулчо)
събота, 23 януари 2010 г.
Малко откровеност и място за благодарност:
Ето няколко факта за мен,които не съм повдигала на въпрос:
1.ако бях животно,щях да съм хамелеон (не искам,но просто знам)
не бих си избрала,ако можех да избирам,щях да съм нещо по-грациозно,по момичешки.
2.всеки ден съм различен човек,не мога да го овладея.
3.не знам защо пиша за неща от ежедневието,като има толкова много други,които ме вълнуват.
4.имах невероятно детство и искам да върна времето назад.знам,че е несправедливо,но в същото време искам да порастна.
5.винаги съм недоволна напоследък,живея в миналото,а настоящето го карам на принципа "Ден да мине,друг да дойде".
6.утре вероятно ще съм на съвсем различна вълна и написаното ще ми се струва детинско и глупаво.
7.сменяла съм толкова много детски градини и училища,че вече не помня най-същественото-приятелите си.
8.като малка исках да стана певица.имах си въображаема група "Денлазис",в която уж пееха шест момичета.
9.понякога си мисля,че аз съм единствената на света,а останалите са проектирани роботи или нещо подобно.
10.не вярвам в Господ,не разбирам възгледите му.непонятно ми е как е устоен света.
11.като малка усещах атмосферата на всяко място,на което съм била и това сега ми липсва.нищо не е такова,каквото беше тогава.
12.не понясям да стоя на едно място.не мога да редя пъзели,да играя шах (защото ми омръзва),дразни ме рубик-кубът,защото всички в класа го редят.
13.когато вървя сама по улицата си пея (но първо гледам наистина да съм сама).
14.когато съм на село често ходя на гробищата и плача.
15.обичам да наблюдавам телефонните жици.когато на тях са кацнали птички,си предстявям,че по тях може да се напише мелодия (сякаш жиците са петолиние).
16.не познавам нотите,от което се срамувам.в училище винаги си ги пишех предварително с молив.
17.обичам да спя,за да сънувам,сънищата ми са единственото,близко до магия.никога не искам някой да ми обяснява,че се дължат на ензими или тем подобни.
18.не харесвам математиката.геометрята особено.
19.не мога да рисувам много добре,но понякога изпитвам огромно желание и си драскам разни портрети.
20.на бюрото ми в момента има книги,тетрадка по математика,дискове с филми,моливи,албум с любимите ми детски снимки,Активия,ролка за коса.
21.като казах ролка за коса,в четвърти клас не можах да си присъсвам на рециала по английски език,защото в последния момент се сетих,че съм оставила ролките за коса да врят на печката вкъщи.
22.играла съм на околко десетина или повече представления в театъра на Разград. 2006 май спечелихме второ място на националния в Каварна и трето в Русе.
23.не искам да остарявам.имам алтернатива за това.
24.обичам да слагам точки,защото се чувствам красноречива по някакъв начин,а също и в трети клас госпожата ми беше казала,че изреченията ми са прекалено дълги понякога.
25.искам да се извиня за характера си в ранното си детство.по-специално на едно момиче,Нона,задето се държах така грубо.още не ми излиза от главата.
26.лятото след пети клас се влюбих като че ли за първи път на лагера.постъпих глупаво и съквартирантката ми ГО отмъкна...съжалявам и до днес.
27.най-страшното място за мен в една къща е не тавана,а мазето.
28.обожавам да плувам.понякога си въобразявам,че сирените в морето ме викат.пробвала съм да се удавя.
29.едно момиче в детската градина ме накара да ям сапун,а после ме наклевети на госпожата.
30.Ето и приятелките ми,които оставиха следа в живота ми (по хронологичен ред):
Деси (русата,1-ва детска градина),Боби (същото),Елена (втора детска),Снежана(трета и от първи до четвърти клас),Мария (от блока),Ирри (безкарайно ми липсва) и Кали (мразя се,за това,че съм я забравила),Симона,Катето,Галя. Деси(от село-най-хубавите моменти от детството). Групата на "чавките",както татко ги нарича (момичетата от Разград):Йони (благодаря ти,че си таква,каквато си),Верчето(често не оценявах приятелството ти,но вече знам,че е незаменимо),Юлка(за мен-сестра),Сузка(до мен и в трудности и във веселия),Кристин(човек,на когото мога да споделя най-съкровените си тайни),Валя(нямам думи за благодарност).
Разбира се-Монка,Лина и Миша!!! Както и малкото Йони,Илиянка и Ина.
Искрено благодаря за това,че сте били до мен и някакси сте повлияли на живота ми!
1.ако бях животно,щях да съм хамелеон (не искам,но просто знам)
не бих си избрала,ако можех да избирам,щях да съм нещо по-грациозно,по момичешки.
2.всеки ден съм различен човек,не мога да го овладея.
3.не знам защо пиша за неща от ежедневието,като има толкова много други,които ме вълнуват.
4.имах невероятно детство и искам да върна времето назад.знам,че е несправедливо,но в същото време искам да порастна.
5.винаги съм недоволна напоследък,живея в миналото,а настоящето го карам на принципа "Ден да мине,друг да дойде".
6.утре вероятно ще съм на съвсем различна вълна и написаното ще ми се струва детинско и глупаво.
7.сменяла съм толкова много детски градини и училища,че вече не помня най-същественото-приятелите си.
8.като малка исках да стана певица.имах си въображаема група "Денлазис",в която уж пееха шест момичета.
9.понякога си мисля,че аз съм единствената на света,а останалите са проектирани роботи или нещо подобно.
10.не вярвам в Господ,не разбирам възгледите му.непонятно ми е как е устоен света.
11.като малка усещах атмосферата на всяко място,на което съм била и това сега ми липсва.нищо не е такова,каквото беше тогава.
12.не понясям да стоя на едно място.не мога да редя пъзели,да играя шах (защото ми омръзва),дразни ме рубик-кубът,защото всички в класа го редят.
13.когато вървя сама по улицата си пея (но първо гледам наистина да съм сама).
14.когато съм на село често ходя на гробищата и плача.
15.обичам да наблюдавам телефонните жици.когато на тях са кацнали птички,си предстявям,че по тях може да се напише мелодия (сякаш жиците са петолиние).
16.не познавам нотите,от което се срамувам.в училище винаги си ги пишех предварително с молив.
17.обичам да спя,за да сънувам,сънищата ми са единственото,близко до магия.никога не искам някой да ми обяснява,че се дължат на ензими или тем подобни.
18.не харесвам математиката.геометрята особено.
19.не мога да рисувам много добре,но понякога изпитвам огромно желание и си драскам разни портрети.
20.на бюрото ми в момента има книги,тетрадка по математика,дискове с филми,моливи,албум с любимите ми детски снимки,Активия,ролка за коса.
21.като казах ролка за коса,в четвърти клас не можах да си присъсвам на рециала по английски език,защото в последния момент се сетих,че съм оставила ролките за коса да врят на печката вкъщи.
22.играла съм на околко десетина или повече представления в театъра на Разград. 2006 май спечелихме второ място на националния в Каварна и трето в Русе.
23.не искам да остарявам.имам алтернатива за това.
24.обичам да слагам точки,защото се чувствам красноречива по някакъв начин,а също и в трети клас госпожата ми беше казала,че изреченията ми са прекалено дълги понякога.
25.искам да се извиня за характера си в ранното си детство.по-специално на едно момиче,Нона,задето се държах така грубо.още не ми излиза от главата.
26.лятото след пети клас се влюбих като че ли за първи път на лагера.постъпих глупаво и съквартирантката ми ГО отмъкна...съжалявам и до днес.
27.най-страшното място за мен в една къща е не тавана,а мазето.
28.обожавам да плувам.понякога си въобразявам,че сирените в морето ме викат.пробвала съм да се удавя.
29.едно момиче в детската градина ме накара да ям сапун,а после ме наклевети на госпожата.
30.Ето и приятелките ми,които оставиха следа в живота ми (по хронологичен ред):
Деси (русата,1-ва детска градина),Боби (същото),Елена (втора детска),Снежана(трета и от първи до четвърти клас),Мария (от блока),Ирри (безкарайно ми липсва) и Кали (мразя се,за това,че съм я забравила),Симона,Катето,Галя. Деси(от село-най-хубавите моменти от детството). Групата на "чавките",както татко ги нарича (момичетата от Разград):Йони (благодаря ти,че си таква,каквато си),Верчето(често не оценявах приятелството ти,но вече знам,че е незаменимо),Юлка(за мен-сестра),Сузка(до мен и в трудности и във веселия),Кристин(човек,на когото мога да споделя най-съкровените си тайни),Валя(нямам думи за благодарност).
Разбира се-Монка,Лина и Миша!!! Както и малкото Йони,Илиянка и Ина.
Искрено благодаря за това,че сте били до мен и някакси сте повлияли на живота ми!
Моето "стихотворение",което сътворих от скука
Днес съм се отдала на лентяйство!Няма нищо да правя,ами ще взема да се гътна от умора ::p
Мисля,че не мога да мисля...простоооОоо(Тия),ама няма как.
Дори не мога едно свестно стихотворение да измъдря...само щуротии! Това съм го кръстила "Пълна тъпотия",четете и ридайте...:
Сънищата идват в колесница,
изплетена от лунните лъчи,
а мечтите-от душата,
докато сънуваш ти.
Те прокрадват се полу-заспали,
тихо стъпват по чорапи.
Мушкат се изпод юргана
и нахлуват в(ъв) съня ти.
Щом ги хванеш под юргана
посреднощ да се промъкват,
ти сложи ги на дивана,
те ще се наспят и ще си тръгнат!
П.П. Посвещавам на всички,на които им е дори наполовина толкова тъпо като на мен!
Мисля,че не мога да мисля...простоооОоо(Тия),ама няма как.
Дори не мога едно свестно стихотворение да измъдря...само щуротии! Това съм го кръстила "Пълна тъпотия",четете и ридайте...:
Сънищата идват в колесница,
изплетена от лунните лъчи,
а мечтите-от душата,
докато сънуваш ти.
Те прокрадват се полу-заспали,
тихо стъпват по чорапи.
Мушкат се изпод юргана
и нахлуват в(ъв) съня ти.
Щом ги хванеш под юргана
посреднощ да се промъкват,
ти сложи ги на дивана,
те ще се наспят и ще си тръгнат!
П.П. Посвещавам на всички,на които им е дори наполовина толкова тъпо като на мен!
Абонамент за:
Публикации (Atom)